Читать «Кучката» онлайн - страница 46

Харесваше атмосферата на британските игрални домове. Доста се различаваха от тези в Лас Вегас. Дами крупиета в рокли с презрамки, почтителни сервитьорки — атмосфера на изискан клуб. Нико запали пура и се премести от масата за двайсет и едно на рулетката. Таванът не беше толкова висок, колкото му се искаше, и не можеше да заложи повече от петстотин на черно. То излезе. Добре, но не достатъчно. Трябваше да се включи в покер с високи мизи и се огледа да види дали някой може да го уреди.

Управителят му препоръча друг клуб, където се играеше покер, табла и всичко останало. Нико взе такси и отиде дотам. Беше се опитал да звъни на Бърни, но не успя да се свърже, а сега искаше да се съсредоточи и да направи голям удар.

— Хм… — Фонтен стоеше на вратата и оглеждаше дискотеката си. — Не бива да очаквам чудеса от първата вечер, нали?

Поли кимна.

— Не изглежда зле, как мислиш?

Фонтен огледа Стийв.

— Походката му не е добра.

— Какво разбираш под добра походка?

— Като Джон Траволта, с въртеливи движения на таза, а погледнат отпред… знаеш какво имам предвид.

Поли едва сдържа смеха си. Стийв се приближи до тях. Беше облякъл евтин раиран костюм, риза и вратовръзка.

— Мисис Халед, маса за колко души?

— Видът ти не е подходящ, Стийв. Ти си шеф на дискотека, а не на сватбата на чичо си.

Това видимо го притесни.

— Не се притеснявай, трябваше да те предупредя. В Ийлинг очевидно са малко по-официални. Дай да видим…

Тя развърза вратовръзката и разкопча няколко копчета от ризата му.

— Сега е по-добре. Утре ще те заведа да купим нещо.

Сети се за Тони. Първата им среща беше пълен провал. Той притежаваше животински чар, беше секси, но само толкова, в леглото нищо освен груба способност. Тя обаче усети възможностите му и го обучи, за да го използва. Той възприемаше бързо и скоро новите му мокасини „Гучи“ станаха тесни за него.

Гледаше Стийв — млад, необработен материал, струваше ли си и него да превърне в чудовище?

Граф Паоло, комуто бе провървяло тази вечер да я придружава, изгледа кръвнишки Стийв.

Граф Паоло поръча задължителното шампанско и покани Фонтен да танцуват.

— Танцувай ти с него, Поли — заповяда Фонтен. — Поне се опитай да раздвижиш обстановката.

Късметът донесе още петдесет хиляди на Нико. Беше достатъчно разумен да спре, когато картите се обърнаха против него. Чувстваше се в приповдигнато настроение, прииска му се да се обади на Фонтен. Нелюбезна икономка, вероятно събудена от дълбок сън, съобщи, че мадам не е вкъщи. После той мерна ослепителна блондинка със сребриста рокля. Не беше млада, нито изискана като Фонтен, но пък изключително красива. Тя му се усмихна от другия край на залата, той отвърна с кимане, но после я забрави.

Когато излезе навън да изчака таксито, тя внезапно се появи.

— Ще ме закарате ли? — Гласът й бе дрезгав. — Опитвам се да избягам от един любвеобилен арабин и ако не изчезна моментално, ще си имам неприятности.

Нико многозначително вдигна вежди.