Читать «Кучката» онлайн - страница 45

Нико сви рамене.

— Не знам какво да правя.

— Знаеш ли какво ти трябва? Богата стара чанта — Хал се засмя. — Богата, стара и щедра — разгорещи се, говорейки за специалността си. — Чакам утре две сладурчета от Тексас. И милион да им поискаш, няма проблем. Но трябва да поработиш…

— Колко са стари?

— Е, не са в първа младост.

— Колко?

— Към шейсетте, а може и повече. Обаче не можеш да познаеш. Сега с тия операции, силиконови цици…

— Забрави.

— Както искаш, но в тази игра винаги се печели.

Да, печели се, а на него точно това му трябваше.

Когато Хал си отиде, Нико стана и се заразхожда нервно из стаята. Какво да прави? Трябваше да предупреди Бърни — това първо. Да му каже да спре да го прикрива и да се маха от Лас Вегас. И после какво? Как ще намери половин милион долара? Как изобщо бе загубил половин милион долара?

Хазарт.

Банковата му сметка почти се бе стопила, но това не го спря. Вдигна телефона и поиска да говори с банковия си менажер. Приложи целия си чар.

— Господин Греъм, имам малък проблем. Банката ми в Швейцария превежда пари, до утре всичко ще е готово. Междувременно дали ще можете да ми услужите с петстотин лири в брой и да ги запишете на сметката ми. Ще съм ви задължен…

Шест дузини рози пристигнаха в късния следобед. Преди Фонтен да се прибере, мисис Уолтърс ги беше подредила в подходящи вази.

— Божичко! — викна раздразнена Фонтен. — Къщата прилича на погребална зала! Поисках свежи цветя, но това вече е прекалено!

Икономката кимна и мълчаливо подаде придружителната картичка на работодателката си. Посланието беше кратко: „Благодаря ти. Нико.“

Благодаря за какво? За страхотното чукане? За това, че го изхвърли? За какво? Фонтен ядосано я накъса на дребни парченца и ги хвърли на килима, с което засегна леко мисис Уолтърс.

— Не искам да ме безпокоят — нареди тя. — Трябва да си почина.

— Адвокатът ви звъня три пъти, мисис Халед. Каза, че спешно трябва да ви види.

— Колко отегчително.

— И граф Рисполо се обади.

— Още по-отегчително.

— Какво да казвам, ако звънят отново?

— Кажи им, че почивам, да се обадят утре.

— А, пристигна и това — мисис Уолтърс й подаде малък пакет.

Фонтен го взе. „Бушрон“. Знак на почитанията на граф Рисполо?

— Събуди ме в осем — нареди тя и влезе в спалнята си.

Защо не взе Стийв Валънтайн? Стори й се доста апетитен. Преди това щеше да й хареса, сега мисълта за възбудено мъжко тяло я отегчаваше.

И този Нико… Майната му. Дори не искаше да се сеща за него. Мръсен женкар. Използва я, за да му пренесе стоката през границата. Спа с нея само за да си я вземе обратно. Разкъса опаковката на пакетчето и прочете картичката, която изпадна от него. Същата картичка, същото послание: „Благодаря ти. Нико.“ Загледа се в инкрустираното сърце. Беше прекрасно. Извади го и го задържа в дланта си. Нико… беше много специален любовник.

Дотук добре! Печелеше. Нищо особено, но все отнякъде трябваше да се започне.

Започна, като заложи хиляда лири, и успя да ги направи двайсет и пет хиляди. Добро начало. Нещата се развиваха в негова полза и ако късметът не го изоставеше, кой знае?