Читать «Кучката» онлайн - страница 41

Беше по-добър от другите — с къдрави черни коси, тесни избелели джинси, наперен по момчешки. Поли делово погледна бележника си.

— А вие сте?

— Стийв Валънтайн.

Фонтен и Поли се спогледаха развеселени.

— Записала съм, че сте управител на диско-клуб в Ийлинг. Така ли е?

— От осемнайсет месеца.

— Доволен ли сте от работата си? — очите на Фонтен изучаваха всеки сантиметър от тялото му.

Стийв също я гледаше, без да му мигне окото.

— Да, не е лошо, но искам да се преместя в Уест Енд.

— Сигурна съм, че искате — Фонтен взе цигара и изчака, Стийв извади запалка и й поднесе огънче, без да сваля очи от лицето й.

— Хм… — започна Фонтен. — Имате ли приятелка?

— Не само една, мисис Халед.

— Не е трудно да се предположи — тя се обърна към Поли. — Мисля, че можем да дадем на мистър Валънтайн възможност да опита, не смяташ ли?

Нико възнамеряваше да оползотвори пребиваването си в Лондон по най-добрия начин. Имаше шестте хиляди долара на Бърни, а освен сметката в хотела други разходи не се налагаха. Когато Хал продадеше пръстена, щеше да има достатъчно да върне дълга си към казиното, да се издължи към Бърни и пак щяха да му останат няколко хиляди. Трябваше да помисли за бъдещето си, но за това имаше време. Освен това трябваше да възстанови щетите на мисис Дийн Костело, ако застрахователната й компания не се беше погрижила вече, а ако не беше, той с радост щеше да го стори. Все още нямаше представа как ще стане, но вярваше в способността си да се справя с всяка ситуация. Пък и такъв пръстен нямаше как да не е застрахован.

Сети се за Фонтен Халед. Рози, разбира се, червени при това. Шейсет-седемдесет стръка с дискретна бележка за извинение и подарък. Не обичайната дрънкулка, нещо красиво и изискано, нещо, което да й хареса. Трябваше да я види още веднъж. Можеше пък да се върне отново, след като всичко се уреди. След Лиз Мария Фонтен беше единствената жена, която бе успяла да го заинтересува. Беше я поопознал, но същевременно знаеше, че едва се е докоснал до повърхността. Тя беше самоуверена, безцеремонна, твърда, но под лустрото се криеше жена, която той искаше да познава — уязвима, нежна, любвеобилна, търсеща подходящия мъж, също както той, без да съзнава, търсеше подходящата жена.

Махна на едно такси и упъти шофьора към „Бушрон“ — най-добрия бижутерски магазин на „Бонд стрийт“.

Докато ролсът пъплеше по натоварените улици, Рики зяпаше Фонтен в огледалото за обратно виждане. Беше затворила очи, а полата й се бе вдигнала нагоре, откривайки ръба на чорапите. Носеше жартиери. Мили боже! Влудяващи жартиери! Единственото място, където беше виждал подобни, бяха списанията с момичета. Споменът го накара да се възбуди.

— Рики.

Той отмести поглед към лицето й. Беше отворила очи.

— Да, мисис Халед?

— Взе ли дрехите ми от химическо чистене?

— Да, мисис Халед.

— А рецептата?

— Да, мисис Халед.