Читать «Кучката» онлайн - страница 39

— Защо Нико?

— Защо не, тате го харесва.

„И мрази мен“, допълни наум изречението той. Последният път, когато се видяха, бе преди развода. Карлос Брент го беше срещнал на игрище за поло.

— Гадно копеле, само една дума от Сузана и стикът ми ще играе по топките ти. Имаш късмет, че не е отмъстителна.

Колко мило! Оттогава не си бяха говорили.

— Не знам дали Нико ще се съгласи — отвърна Бърни. — Намерил си е някакво момиче тук.

— Кое е то? — подозрително попита Сузана.

— Не знам, нямам представа дори как се казва.

— Може да доведе и нея.

— Ще се опитам да се свържа с него.

Сузана се прозя, после се протегна.

— Да не повярваш, миличък, какво се случи между нас! Какво ще кажеш? Психоаналитикът ми ще получи удар.

На Бърни наистина му беше трудно да повярва. В един миг със Сузана се мразеха искрено и всеотдайно, в следващия се любеха като зажаднели войници в градска отпуска. В леглото нямаше равна, уви, през останалото време беше абсолютна досадница. Карлос я бе разглезил, това бе причината за всичко.

Пълничка сервитьорка се втурна към тях.

— Мис Брент, какво да ви предложа днес?

Мис Брент. Тя винаги е била мис Брент, никога мисис Даръл.

— Не знам, Маги — познаваше повечето сервитьорки по име, защото от малка идваше в този хотел.

— Може би датско сирене и черно кафе.

— Разбира се.

— Мисля си — тя се обърна към Бърни, — защо ти и Нико не се върнете с мен в Лос Анджелис? Мога да взема самолета на татко, когато си поискам. Утре например… можеш да дойдеш вкъщи, Стар ще се зарадва.

Стар беше четиригодишната им дъщеря, а освен това единствената внучка на Карлос Брент и беше разглезена точно толкова, колкото и майка си.

— Не знам — отвърна Бърни. — Обещах на Нико да остана с него.

Сузана го стрелна с презрителен поглед.

— Чия ръка би предпочел да държиш, моята или на Нико?

— Твоята, разбира се.

— Както и да е, новата му приятелка, изглежда, и бездруго здраво е хванала неговата. Още не съм успяла да го видя.

— Знаеш как става.

— Разбира се, че знам — тя махна тъмните си очила. — Сигурно сме били луди да се развеждаме. Защо го направихме?

Да не би и отговор да очакваше? Защото ме изстиска като лимон, Сузана — финансово, сексуално, ментално — всякак. Защото „татко, татко, татко“ е в състояние да накара всекиго да се разведе.

Бърни сви рамене.

— Не знам.

Сузана се закиска с похотлив блясък в очите.

— Какво ще кажеш да пропуснем обеда? Защо не се качим горе да дръпнем една трева?

— Става.

И бездруго нямаше какво да прави, докато чака Нико да се появи.

13

— Кой беше този? — попита Ванеса.

— Досаден второкласен артист — осведоми я Фонтен.

— Не ми се видя второкласен, по-скоро приличаше на Омар Шариф.

— Бледо подобие.

— Много бързо си тръгна. Паоло побесня.

— Ох, миличка, страшно бързам, имам да върша милион неща. Ще ти обясня по-късно.

— Не забравяй за утре.

— Записала съм си в бележника.

Фонтен затвори и се погледна в огледалото одобрително. По изключение беше облечена делово, защото щеше да провежда интервю за управител на „Хобо“. Беше се обадила на Поли с безусловна команда:

— Намери млади, привлекателни мъже. Франко е причината „Хобо“ да запада. Намери ми такъв като Тони. Ще мина следобед да видя какво си направила.