Читать «Кучката» онлайн - страница 42
Джаки Колинс
— Добре. Като се приберем, ще ти остане малко свободно време. До десет вечерта няма да ми трябваш.
— Благодаря, мисис Халед — погледна часовника на таблото. Беше почти пет. После пак погледна огледалото — беше си дръпнала полата.
— И, Рики.
— Да, мисис Халед?
— Бъди добро момче и си гледай пътя.
— Да, мисис.
Кучка!
Нико беше доволен от себе си. Умееше да харчи пари и го знаеше. Купи за три хиляди долара сърце, украсено с диаманти, за Фонтен, други хиляда отидоха за часовник „Картие“ за Бърни и около хиляда и двеста за кашмирени пуловери и копринени ризи за самия него. Върна се в хотела в приповдигнато настроение. Хал го чакаше във фоайето. Нещата се развиваха по-бързо, отколкото очакваше.
— Добри ли са новините?
— Да се качим горе.
Стигнаха до апартамента на Нико в пълно мълчание. Когато влязоха, Хал извади пръстена и го хвърли на леглото.
— Стъкло, шибано евтино стъкло! — той се изплю с отвращение. — Каква игра играеш, Нико?
14
Бърни се чувстваше приятно отпуснат от марихуаната. В прилив на храброст реши, че може да застане срещу Карлос Брент и Фоницети и да им се усмихне.
Съобщи на Сузана, че излиза и ще я вземе в шест. Тя лежеше замаяна от марихуаната, но не пропусна за шести път да му предложи да се оженят отново.
— Защо? — попита Бърни. — Толкова ни е добре заедно, когато не сме женени.
— Така е — съгласи се тя, — но трябва да го направим заради Стар.
Да не говорим за Карлос, помисли Бърни, докато се изнизваше. Големият татко ще побеснее, ако разбере какво става.
— Не забравяй да кажеш на Нико за довечера — извика Сузана след него.
— Ако го видя.
— Сигурно вече се е върнал. Коя е новата му приятелка все пак?
— Казах ти, че не знам. Ще се видим по-късно.
Бърни се върна в апартамента си. От Нико, разбира се, нямаше и следа. Зачуди се дали да не поръча разговор с Лондон. Искаше да разбере какво става. Колко още можеше да поддържа заблудата, че Нико е наоколо. Разбира се, нямаше да рискува да звъни от „Форум“. Трябваше да излезе и да използва някоя телефонна кабина. Горещо се надяваше Нико да се е настанил в хотел „Ломонд“, както му беше казал.
Взе душ и се преоблече. Пръсна си освежител за уста и излезе.
Чери се въртеше пред огледалото.
— Харесва ли ти? — попита тя.
— Хубава е — механично отвърна Дино, притеснен за доста по-сериозни неща от новата рокля на Чери.
— Не ти харесва — намуси се тя.
— Не е вярно, скъпа — той я прегърна успокоително. — Приличаш на страхотна голяма красива кукла.
— Аз съм твоя съпруга — изпъчи се тя. — Госпожа Дино Фоницети.
Стомахът му се сви от страх. През всичките трийсет и една години от живота си не беше вземал едно решение, без да се посъветва с баща си. И ето че сега го направи. Измъкна се още същия следобед и се ожени за Чери, преди Джоузеф да е измислил някакъв хитър начин да се отърве от нея.
— Баща ти ще ме хареса — каза Чери, сякаш прочела мислите му. — Ще видиш, наистина ще ме хареса. Обещавам ти.
— Знам, знам. Само си дръж устенцата затворени за сватбата. Аз сам ще му кажа.
— Тази вечер?
— Да, разбира се, тази вечер.
Тя се усмихна.