Читать «Кучката» онлайн - страница 37

Фонтен се появи в най-неподходящия момент, увита в розова кърпа като в сари.

— Би ли ми казал какво правиш? — попита тя с абсолютно леден тон.

Нико подскочи. Почувства се като ученик, когото са хванали да мастурбира в килера. Искаше му се поне да си беше обул панталоните. Какво по-конфузно от това да те хванат в неудобна поза с увиснал член?

— Е? — Фонтен успя да вложи в една дума толкова смисъл, колкото в цяло изречение.

Нико се усмихна. Усмивката му го бе измъкнала от доста неловки ситуации.

— Никога няма да повярваш.

— Да чуя — каменното й изражение беше почти заплашително.

— Ами… — опита се да мине зад нея и да влезе в спалнята. Тя му препречи пътя.

— Дълга история — започна той. — Сигурен съм, че ще те развесели. Нека си сложа нещо отгоре…

Фонтен го прекъсна:

— Казвай какво търсиш в моята чанта и ми покажи какво държиш. Сега! Веднага! Никакви забавни истории не искам да слушам. Не съм в настроение.

Нико сви рамене.

— Мога да те уверя, че не взимам нищо твое.

— И аз мога да те уверя в същото.

— Този пръстен… мислех, че ще имам проблем с митницата…

Отвори длан и й показа диаманта. Тя му хвърли един поглед, след това го прикова с очи.

— Щях да те попитам дали би го пренесла вместо мен, но не те познавах толкова добре и… Разбира се, щях да ти кажа…

— Мръсно копеле! Долен кучи син! Използвал си ме… мен… онази вечер в самолета… Как смееш?

— Аз само…

Тя вдигна ръка заповеднически.

— Нищо повече не искам да слушам. Искам да изчезнеш — от дома и от живота ми.

— Но, Фонтен…

Но тя не слушаше. Влетя в спалнята, събра дрехите му и ги хвърли в лицето му.

— Вън! — изкрещя. — Махай се, преди да съм те изхвърлила аз!

— Трябва да поговорим.

— Защо? Какво повече искаш от мен? Мина ме по всички възможни начини. Това в леглото не бе и наполовина толкова добре, колкото онова, което всъщност направи с мен.

Тя влезе в банята и тресна вратата. Нико бързо се облече. Нямаше смисъл да остава повече и да се обяснява. В края на краищата, получи онова, за което бе дошъл.

12

— Какво? — Джоузеф Фоницети погледна малкия си син с присвити очи. — Какво, по дяволите, току-що чух да ми казваш?

Дино неловко пристъпваше от крак на крак. Как ставаше така, че всички го почитаха като крал, а пред баща си беше кръгла нула, същото калпаво хлапе отпреди години…

— Ами аз таковата… ще се женя.

Джоузеф го наниза на погледа си.

— Просто така, изневиделица намираш момиче, достойно да ти стане съпруга. Успял си да намериш в Лас Вегас жена, която да носи името Фоницети? Коя е тази красавица? Вариететна актриса? Сервитьорка? Проститутка? — Джоузеф се изплю с отвращение в най-близкия пепелник.