Читать «Кучката» онлайн - страница 36

— Не, Рики — гласът й бе размекнат и дрезгав от възбуда. — Тази вечер повече няма да имам нужда от теб.

— Утре по кое време, мисис Халед?

— В десет. Утре те искам в десет часа.

— Да, мисис.

Изчака, докато завият и влязат в къщата, после си погледна часовника. Два часа минаваше, не е лошо — помисли си той, — особено ако заплащането е добро. Зачуди се какво ли е станало с италианския сладолед, сигурно съвсем бе протекъл. Рики се усмихна. Харесваше жени, които се държат по мъжки.

Преживяването беше върховно. Захвърлени дрехи по стълбите, устни, стапящи се в жарки целувки, горещи тела, допир, докосване, аромат, усещане…

Фонтен се чувстваше извън контрол. Пред нея стоеше мъж, комуто не трябваше да казва какво да прави. Той знаеше всичко, отгатваше желанията й и събуждаше нови.

— Като танцьорка си — прошепна Нико в ухото й. — Любиш се като танцьорка, която дълго е практикувала.

— Хм… а ти си… жребец…

Той се засмя.

— Струва ми се като лош сън. На двайсет бях жребец. Сега просто знам какво да правя.

— Прав си.

Любиха се безкрайно, или поне така им се струваше. Чувстваха се добре заедно, нямаше го притеснението, което обикновено се появява, когато си с някого за пръв път. Още повече удоволствие им доставяше това, че могат да си приказват — не за нещо специално, просто да разговарят. Фонтен никога не говореше с епизодичните си любовници — тук-там по някоя дума — и нищо повече. Същото се отнасяше и за Нико. Отминеше ли възбудата от първото докосване до непознатото тяло, интересът му спадаше, красавиците му ставаха скучни и безразлични. Това, което го очарова у Фонтен повече от всичко, беше умът й. Тя беше твърда жена, имаше остра мисъл и усет. Искаше му се да порови по-дълбоко, за да узнае повече за жената под бляскавата обвивка.

— Искам да знам всичко за теб — каза й той нежно, — коя си, защо, как. От самото начало.

Фонтен се преобърна върху леглото. Чувстваше се напълно задоволена.

— Ти си загадъчен мъж. Срещам те в самолета и след миг съм с теб в леглото. Може да си…

— Какво? — той закачливо притисна ръцете й в леглото. — Масов убиец? Маниак? — Целуна я продължително и я пусна. — Само не ми казвайте, мила мисис, че не сте спала и друг път с мъж, когото сте срещнала в самолета.

— Е, веднъж или два пъти.

— А, да, разбира се, веднъж или два пъти. Колко мъже си имала?

Фонтен се протегна и стана от леглото.

— Да го кажем по друг начин, Нико. Ако ядеш веднъж дневно, никога не огладняваш.

— Върни се! Искам десерта!

— Отивам да си взема душ! Трябва да се освежа. Защо не слезеш долу и не донесеш по едно „Гран Марние“. Ще ти покажа един възхитителен нов коктейл. — Тя отиде в банята и затвори вратата.

Нико остана да лежи отпуснат и усмихнат. Чувстваше се прекрасно. Изведнъж се сети за пръстена. Това беше причината да е тук! Е, поне първоначално…

Чуваше как шурти водата в банята. Стана и се огледа за чантата, която Фонтен бе носила в самолета. Не я видя, но вратата на големия гардероб стоеше приканващо отворена. Надникна вътре и видя безкрайни редици рафтове с обувки, полици за пуловери, закачалки с ризи, сака, рокли, блузи, шалове, ръкавици, бельо, подредено в чекмеджета. Ето ги и чантите на най-долния рафт. Около две дузини приблизително. Прегледа ги бързо, търсейки чанта марка „Гучи“. Имаше поне пет чанти „Гучи“. Изруга тихо, сетне я забеляза. Чантата, която търсеше, висеше на вътрешната страна на вратата. Грабна я и отвори ципа на страничното отделение. Пръстенът блесна на дъното.