Читать «Кучката» онлайн - страница 32
Джаки Колинс
— Знае ли за пръстена? — попита Хал.
— Не, скрих го в чантата й, без да разбере. Оттогава се опитвам да се свържа с нея.
— Не се тревожи. Ще я видим довечера. Първото място, където ще отиде мисис Халед, е „Хобо“, а ние ще отидем да я поздравим.
— Трябва ти един като Тони — каза Ванеса. — Франко не го бива.
Фонтен огледа полупразния ресторант, дори не познаваше хората, които бяха дошли — повечето отегчителни до смърт.
— Познаваш ли някого? — попита тя Ванеса.
— Абсолютно никого — отвърна приятелката й. — Сега като че ли всеки може да влезе. Е, когато Тони беше тук…
— За бога, престани да ми говориш за Тони. Него отдавна го няма. Това място се оказа тясно за него.
— Или другаде му е било тясно?
— Сигурно — съгласи се Фонтен и пак се огледа. Наистина цареше скука — това беше самата истина. „Хобо“ вече не беше мястото, където трябва да те видят. Франко беше оставил нещата да тръгнат към провал и фалит.
Граф Паоло, изглежда, се забавляваше. Момчешкото му лице светеше от възбуда, че е с блестящата Фонтен Халед. Ленард, съпругът на Ванеса, се опита безуспешно да го въвлече в делови разговор, Паоло предпочиташе да зяпа възхитен любовницата си.
Фонтен нервно потропваше с кървавочервения си маникюр по масата.
— Защо не си тръгнем? Къде ходят всички сега?
— Има един божествен нов клуб, „Дикис“ — оживи се Ванеса. — За обратни е, но всъщност ходят всякакви. Сервитьорите носят сатенени шорти и ролкови кънки и поднасят най-упадъчните питиета, които те държат цяла седмица.
— Да вървим — каза Фонтен. — Трябва да видя истинския живот.
Стана от масата и демонстративно мина по пътеката.
Франко веднага довтаса.
— Госпожо Халед, толкова рано? Да не се е случило нещо?
— Да, Франко — почти изсъска тя. — И то с теб. Уволнен си.
Хал доведе две хубави момичета: чернокожа пантера от Ямайка и слаба блондинка, запалена по медитация. На Нико му се падна блондинката, въпреки че изрично беше казал на Хал, че не иска компания.
— Ще изглеждаш по-добре — обясни Хал. — Довери ми се, познавам Фонтен. Освен това довечера съм свободен. Веднъж в седмицата мога да си позволя някоя курва под шейсет.
— Вземи ги и двете тогава — предложи Нико.
Пристигнаха в „Хобо“ десет минути след като Фонтен си бе тръгнала.
— Госпожа Халед да е някъде наоколо? — попита Хал Франко.
— Дойде и си тръгна — отвърна той и изсипа порой италиански ругатни по повод бившата си работодателка.
— Е, да, Фонтен трудно минава за мило котенце.
— Кучка! — изкрещя Франко. — Скапвам си задника, а тя ме изхвърля ей така — бам и вънка!
— Да — съчувстваше му Хал. — Също като Тони. Помниш ли го? Ти дойде на негово място.
Франко свирепо гледаше в една точка.
— Хайде — каза Хал, — доколкото я познавам, Фонтен е отишла да види как е конкуренцията.
Фонтен наистина правеше точно това. Веднага разбра защо „Дикис“ е изместил нейното заведение. Музиката беше прекрасна, келнерите — страхотни, атмосферата напомняше най-добрите времена на „Хобо“.
— Страхотно, нали? — развълнувано попита Ванеса.
— Хм, не е лошо — Фонтен хвана граф Паоло. — Хайде да танцуваме.