Читать «Кучката» онлайн - страница 30

След петнайсет минути бе настанен удобно в най-хубавия апартамент на хотела. Господин Греъм добре познаваше кой разполага с пари.

Фонтен едва дочака да се отърве от Поли и веднага звънна на Ванеса Грант, най-добрата й лондонска приятелка.

— Върнах се — съобщи тя театрално. — Уморена и разнебитена. С нетърпение чакам да те видя. Какво ще кажеш да вечеряме заедно?

Ванеса се поколеба. Със съпруга й Ленард имаха други планове за вечерта, но когато Фонтен искаше нещо, нямаше смисъл да се спори.

— Добре — каза тя.

— Добре — имитира интонацията й Фонтен. — Благодаря за милото посрещане!

— Не те очаквахме преди идната седмица…

— Знам, знам. Наложи ми се да променя плановете си заради обира…

— Какъв обир?

— Скъпа, нима не си чула? Всички вестници в Ню Йорк писаха.

Побъбриха още известно време, уточниха къде да се видят, след това Фонтен с привидно безразличие попита:

— Да си чувала нещо за мъж на име Нико Константин? Американски грък, мисля, че живее в Бевърли Хилс.

— Не, името не ми говори нищо. Кой е той? Някой нов млад любовник?

— Трудно ще мине за млад, по-скоро зрял.

Ванеса се засмя.

— Не ми звучи в твоите уста. Богат ли е?

— Всъщност не знам… Може би.

— Ще го доведеш ли довечера?

— Не, разбира се. Имам среща с един божествен италиански граф, който ще долети специално, за да ме види.

Ванеса въздъхна, беше женена от дълги години и имаше няколко деца.

— Понякога ти завиждам.

— Знам — отвърна Фонтен, — ако си добро момиче, ще ти го прехвърля, когато ми омръзне. На двайсет и шест е — истински жребец!

Нико се усети, че няма представа как да се свърже с Фонтен. Беше сигурен, че тя ще го чака на летището, и дори не взе телефона й. Глупаво наистина, но жените обикновено го чакаха, пък и след еротичното им преживяване в самолета той беше сигурен, че Фонтен няма да хукне така внезапно. Въпреки че за хукване не можеше да става въпрос — паспортната проверка и митницата му отнеха час, но поне да беше оставила съобщение.

Обади се в рецепцията, каза на дежурния името й и помоли да му намерят телефонния номер и адреса й. След половин час му дадоха номера в лондонския офис на Бенджамин Ал Халед. Леденостудена секретарка заяви, че не е възможно да му съобщи номера и адреса на бившата мисис Халед, ако господинът иска да й остави съобщение, да пише, те ще й предадат. Нико приложи целия си телефонен чар, не така ефектен като на живо, но достатъчно убедителен, че най-сетне да получи номера.

Веднага позвъни на Фонтен. Икономката съобщи, че мисис Халед почива и по никой начин не бива да бъде обезпокоявана. Той остави името, телефона си и съобщение да му се обади по-късно. После позвъни на цветаря в хотела и изпрати три дузини червени рози с картичка, в която пишеше: „Полетът беше незабравим. Кога ще е кацането? Нико.“

След това се обади на Хал, приятеля на Бърни в Лондон, когото не познаваше, но очевидно той пък познаваше всеки и всичко и можеше да се погрижи за пръстена — веднага щом си го получи обратно, разбира се. Уговориха си среща за по-късно в бара. После повика камериера, време беше да се приведе във вид. Трябваше да изглежда безупречно.