Читать «Кучката» онлайн - страница 33
Джаки Колинс
Всички танцуваха за разлика от празния дансинг на „Хобо“. Фонтен танцуваше под звуците на „Бий Джийс“, докато мисълта й работеше усилено. „Хобо“ имаше нужда от основен ремонт, ново осветление, промяна в менюто, свестен диджей и управител, който да притежава чара на Тони.
Пуснаха някаква балада и граф Паоло се притисна към нея. Увлечението й по него главоломно спадаше, ставаше й скучен.
— Фонтен, прекрасна! Кога се върна?
Изведнъж се превърна в център на вниманието. Така наречените приятели я поздравяваха от всички страни. Усмихваше се, кимаше и се радваше на вниманието. Не беше глупава и знаеше какво си мислят всички — бедната Фонтан, без съпруг милионер, дискотеката й запада. Какво ще прави сега? Само не това, което очакваха — да се оттегли победена. Върна се, за да си отмъсти, добре щеше да е всички да го знаят.
— Здравей, скъпа, какво правиш тук? „Хобо“ вече не е същият, откак изхвърли Тони.
Обърна се, за да успокои притежателя на отвратителния кокни акцент. Казваше се Сами, производител на конфекция, и излизаше само с шестнайсетгодишни сополани. Фонтен се усмихна хладно.
— Ще намеря друг Тони. Този не беше оригинален.
— А, да — Сами смигна с разбиране. — Трябва някой като мен да управлява заведението. Много бързо ще го стегна и ще стане както преди. Тези тук ще се редят на опашка, за да влязат. Защо не ми позволиш да опитам?
Фонтен го изгледа със смесица от изненада и презрение.
— Ти? — тази единствена дума изразяваше всичко.
— Добре, добре. Разбирам, когато не ме харесват — и той се оттегли.
Граф Паоло потри бедра в нейните.
— Кой беше този? — попита той ревниво.
— Трябва ли да ме притискаш толкова силно? — изсъска тя. — Мачкаш ми роклята.
Нико веднага забеляза Фонтен, пък и нея трудно можеше да не я забележиш — просто привличаше погледа. Танцуваше в прегръдките на някакъв млад жребец. Очевидно и двамата споделяха вкуса към младата плът.
— Казах ти, че ще е тук — победоносно съобщи Хал.
— Нико, ще танцуваме ли? — ямайката го дърпаше за ръкава. — Хал няма нищо против, той не танцува.
Нико внимателно се освободи от ръката й и оправи ръкава си.
— Не сега, скъпа.
Хал забеляза приятеля си Сами и се присъедини към него и тийнейджърската му компания. Хал му обясни, че Нико иска да се добере до Фонтен. Сами се изсмя.
— Шегуваш ли се? Няма никакъв шанс с нейна светлост.
— Така ли? — Нико уверено тръгна към дансинга. — Да видим.
10
Бърни Даръл започна да осъзнава, че прикриването на Нико ще му създаде само неприятности. Разбереше ли се, че Нико е избягал с петстотин хиляди долара дълг, а той, Бърни, му е помагал, нищо хубаво не го чакаше, независимо, че бе в приятелски отношения с фамилията Фоницети. Опреше ли до бизнес, бащата и братята не си поплюваха.
До вторник вече сериозно се беше паникьосал и когато на вратата се почука, той подскочи от страх. Беше Чери.
— Длъжна съм да предупредя Дино, че Нико не е в града — заяви тя. — Отказвам да лъжа повече.
Бърни се стресна.
— Какви ги говориш? — рязко започна той. — Не помниш ли, че помагаме на Нико?
— Имам известно задължение към Дино — отвърна Чери.