Читать «Кучката» онлайн - страница 29
Джаки Колинс
Заспа, без да успее да съблече дрехите си.
В мига, когато Бърни заспа, мисис Дийн Костело се събуди. Чувстваше се като ударена с мокър парцал и се изненада, като видя, че е спала облечена. Опита да си припомни предишната вечер, но не успя, съзнанието й беше замъглено. Смътно си спомни елегантен джентълмен… шампанско… а и май спечели доста пари…
Печалбите й! Помъчи се да седне и да запали лампата. Парите си стояха грижливо подредени на нощната масичка. Осемнайсет хиляди долара, ако не я лъжеше паметта. До тях беше оставена бележка: „Мадам, вие сте очарователна жена и съм сигурен, че бихте помогнали на един джентълмен, изпаднал в беда. Заех диамантения ви пръстен, но само за известно време. Уверявам ви, че ще ви бъде изплатен напълно… Ще съм ви благодарен, ако не отидете в полицията…“
Госпожа Дийн Костело се разсмя. Защо точно това наперено копеле? Каква смелост! Какво хладнокръвие!
9
Според Фонтен къщата в Челси изглеждаше леко занемарена. При развода Бенджамин задържа къщата в Белгрейвия, а на нея купи тази невзрачна, по нейна преценка, постройка.
Естествено, къщата съвсем не беше невзрачна с петте си спални, три приемни и обширна градина, но все пак не беше палатът в Белгрейвия — с басейн, сауна, кинозала, вътрешен асансьор и градина на покрива. Беше я мебелирала набързо, преди да замине за Ню Йорк. Бедата беше, че там живееше само мисис Уолтърс, дългогодишна предана икономка. Сега стаите миришеха на влага и застояло, дори се разнасяше, макар и слаба, миризма на котешка урина.
— Господи! — извика Фонтен. — Защо никой не е проветрявал тази къща? Защо няма свежи цветя?
Поли сви рамене. Къщата на Фонтен не влизаше в задълженията й.
— Госпожо Уолтърс! — изкрещя Фонтен.
Възрастната жена тичешком се завтече от кухнята.
— Добре дошли у дома, мисис Халед.
Фонтен я прекъсна с порой оплаквания, Рики влезе, помъкнал част от багажа. Поли му смигна.
— Казах ти, че няма да е лесно — прошепна тя в ухото му, когато мина покрай него.
Нико се регистрира в хотел „Ламонт“ и поиска апартамент. Показаха му един доста малък с прозорци към задния двор. Той подаде на пиколото банкнота от пет лири и каза:
— Почакайте тук за минутка — после вдигна телефона и повика управителя.
Мистър Греъм, управителят, чиято грижа в момента бе да предотврати масовото напускане на кухненския персонал, пристигна след десет минути. По-рано същия ден той уволни един помощник-готвач, когото хвана да краде пържоли — изнасяше ги от заведението по момчето, което хвърляше боклука. При новината за уволнението останалите работещи в кухнята заявиха, че или крадецът остава, или те всички напускат. Господин Греъм все още не бе решил какво да прави.
— Да, сър, какво мога да направя за вас? — попита той рязко и дори остро, имаше си сериозни грижи все пак.
Нико започна с приятен глас:
— Хубаво, много комфортно — приближи се до мистър Греъм, предложи му пура и съучастнически сложи ръка на раменете му. — Господин Грийн, за пръв път отсядам в хотела ви. Мястото ми бе препоръчано от приятели в Бевърли Хилс, но апартаментът… как да кажа… Може би трябва да опитам все пак в „Конот“.