Читать «Кучката» онлайн - страница 25

В самолета беше тъмно, филмът отдавна бе свършил, повечето пътници спяха. Фонтен и Нико се целуваха с настървението на тийнейджъри. Кой ли не помни възбудата от първите прегръдки, ръцете под пуловера, високо под полата, устните, езиците, зъбите, еротичните целувки по ухото, тръпката от всяко докосване.

Фонтен беше изчервена като петнайсетгодишна. Усещането беше невероятно. Нико също се разтърсваше от незапомнено вълнение — да докосваш, но не наистина, да усещаш, но не напълно. Който е казал, че да правиш любов в самолет било лесно, е пълен глупак. Напротив, беше дяволски трудно, още повече стюардесата минаваше на всеки десет минути.

Бяха се отдали напълно на удоволствието на първите прегръдки. Преживяването беше, слабо казано, еротично и двамата не помнеха сексът наскоро да е бил такова забавление.

— Госпожо Халед, когато пристигнем в Лондон, искам време, пространство и удобно легло — прошепна Нико. Пръстите му се движеха по бедрото й и се промъкваха под бикините. Нейната ръка беше върху ципа на панталона му, усещаше пулсиращата мъжественост под копринените шорти.

— Да, мистър Константин, мисля, че това може да се уреди.

Стюардесата бързо мина покрай тях. Дали виждаше какво става? И двамата останаха неподвижни.

— Искам да гледам тялото ти — шепнеше Нико. — Знам, че е прекрасно.

Фонтен очерта контура на устните му с език.

— Без дежурни фрази, Нико. Не е нужно да играеш ролята на идеалния джентълмен.

Тя го бе разбрала много бързо и това му хареса.

— Искам да се любим — каза Нико, — искам да любя красивото ти тяло.

Беше говорил така само на Лиз Мария. Фонтен беше права — отвореше ли уста, от нея се изливаха думи, подобаващи единствено на джентълмен.

— Така е по-добре — въздъхна тя. — Искам да чувам, че говориш на мен, а не играеш номера.

Езиците им се вплетоха в чувствена игра. След малко зората се пукна и светлината се запромъква през илюминаторите. Време беше да спрат и да оправят дрехите си. Стюардесата им поднесе закуска с лека усмивка. Беше видяла какво става и завиждаше. Ако не беше онази кучка Халед, може би тя щеше да има шанс.

Фонтен отхапа от филийката, отпи от отвратителното кафе и се усмихна.

— Това беше…

Той сложи пръст на устните й.

— Не искам дежурни фрази.

— Но така беше…

— Да.

Засмяха се безгрижно.

— Трябва да се оправя — каза Фонтен и се запъти към тоалетната.

Едва когато тя стана, Нико си спомни основната причина за запознанството им. В момента това не бе най-важното, но пръстенът все пак пареше в джоба му. Не беше сигурен, че ако я помоли, тя ще го пренесе през границата. Но защо изобщо да я намесва? Най-добре беше да му услужи, без да знае какво прави.

Фонтен взе тоалетната си чантичка, оставяйки дамската на седалката. Това го улесни. Той хвърли един поглед на пътеката. Изрусената блондинка с кожено палто на ивици беше погълната от разговор с пиян писател, който отиваше в Лондон да се ожени за пети път. Нико отвори чантата и пусна пръстена в отделението с цип. Всичко стана много лесно.