Читать «Кучката» онлайн - страница 23

— Играете ли бакара?

— А, значи такъв сте бил, любител на бакара! Трябваше да се досетя.

Нико се усмихна.

— Любител — не, по-скоро играч. Съжалявам, че ви разочаровах.

— А, не сте. Вярно, приличате на такъв, облечен сте дори по-добре от мен.

— Това е невъзможно.

Изведнъж започнаха да се смеят и да си говорят. Стюардесата донесе храна и още шампанско. Не е толкова лош, развеселена помисли Фонтен, дори е приятен, пък и разговорът с мъж, който нито е грохнал старец, нито младеж с жълто по устата, сам по себе си бе освежаваща промяна. Запита се дали е богат. Беше облечен добре, бижутата му бяха дискретни и подбрани със съвършен вкус.

— В кой бизнес сте? — попита тя.

— В стоковия.

— Това може да бъде всичко.

— Точно така, не обичам да ме ограничават.

— Хм — тя закова в него любопитен поглед.

— А вие? Къде е мистър Халед?

— Бенджамин ал Халед вече няма честта да бъде мой съпруг. Думата е бивш, но я пазя за себе си, получавам по-добро обслужване, когато не знаят.

Нико я изгледа с възхищение.

— Сигурен съм, че винаги получавате най-доброто обслужване.

— Благодаря.

Погледите им се срещнаха и спряха. Настъпи моментът, в който нищо не е казано, но всичко разбрано. Фонтен първа откъсна очи. Вероятно беше от пътуването, може би бе прекалено уморена, но изведнъж се почувства възбудена.

— Извинете ме — тя стана и мина покрай него, за да отиде в тоалетната. Искаше да провери как изглежда. Сигурно ужасно, впрочем.

Нико я проследи с поглед и вдъхна облака „Опиум“, който тя остави след себе си. Лиз Мария винаги употребяваше „Жоли Мадам“. За пръв път от доста време се сети за покойната си съпруга. Лиз Мария принадлежеше на миналото, обгърната от красив спомен, който не се бе опитвал да разбуди. Защо точно сега се сети за нея?

— Ще гледате ли филма, мистър Константин? — попита стюардесата.

— Кой е?

— „Безумство“ с Кърк Дъглас.

— Да, оставете слушалките.

— А мисис Халед?

— Да, и тя ще го гледа.

Вече вземаше решения вместо нея и се питаше как ли е в леглото подобна жена. От толкова дълго не бе имал жена. Момичета, да, великолепни сладки създания, които се радваха да бъдат научени на нещо от специалист, но да бъде отново с истинска жена — изискана, чувствена… това беше нещо различно. Почуди се дали има пари, защото това би било предимство.

7

Поли Бранд се размърда в просъница и протегна ръка. Усети тялото му и се стресна. После си спомни, усмихна се и си сложи очилата.

— За да те виждам по-добре, миличък! — засмя се тя и прокара пръсти по гърба му.

— Махни се — промърмори той още сънен.

— Хайде де! Разполагаме с време да го направим преди летището.

— Кое да направим?

— Него, разбира се — и тя протегна ръка към още несъбудения му пенис.

Той се дръпна.

— Остави ме да поспя, само още десет минути.

— Рики, намерих ти добра работа и очаквам да си ми благодарен, много благодарен.

— Довечера ще съм ти много благодарен. Сега обаче адски ми се спи.

Поли вече го възкачваше.

— Довечера ще работиш, Рики Тики. Нашата мисис Халед ще те скапе да я развеждаш насам-натам. Кучката изобщо не мигва, много държи всички да я виждат, така че шофьорските ти задължения няма да приключат преди сутринта, а тогава аз ще спя. Така че няма кога, освен сега! — последното прозвуча като заповед.