Читать «Кучката» онлайн - страница 22

Остави я да се настани на мястото си до прозореца, преди да заеме своето.

— Позволете да ви се представя — Нико Константин.

Фонтен цинично вдигна вежди — привлекателен, но прекалено стар, а разговори не й се водеха. Нико не се остави да го пренебрегва.

— А вие сте?

— Госпожа Халед — отвърна тя кратко. — Добре е да ви предупредя, че не съм в настроение за любезни разговори, защото съм уморена до смърт. Разбирате ме, надявам се, мистър…

— Константин. Разбирам. Предполагам все пак, че мога да ви предложа чаша шампанско?

— Можете, но да не забравяме, че в първа класа го сервират безплатно.

— Имах предвид като пристигнем в Лондон. Може би една вечеря в „Анабел“?

Ама че досада, да й досажда някакъв дръвник, когато единственото й желание е да поспи! Тя погледна към една трийсетинагодишна блондинка отсреща с кожено палто на ивици.

— Опитайте с нея — предложи тя саркастично. — Мисля, че ще имате повече успех.

Нико проследи погледа й.

— Боядисана коса, прекален грим — моля ви, позволете ми да имам поне малко вкус!

Боже мили, какво беше сторила, та да й се натиска някакъв паркетен любовник! Тя се обърна към илюминатора и се загледа навън. Може би все пак трябваше да вземе Джъмп, та дори само за да я пази от досадници в самолета.

— Коланът ви.

— Какво?

— Надписът светна.

Тя хвана единия край на колана, но не можа да намери другата половина, Нико забеляза и се опита да го закопчае вместо нея.

— Благодаря, мога и сама.

Остана смаян — жена, която да пренебрегва чара му? Невъзможно, нечувано. Нямаше холивудска красавица, която да не бе паднала в краката му като зряла круша. Никога не му бяха отказвали, нещо повече, винаги му се възхищаваха. А сега тази самовлюбена англичанка, така заядлива и досадна! Ако искаше да постави диаманта на сигурно място обаче, трябваше на всяка цена да я предразположи.

Самолетът се готвеше за излитане.

— Притеснена ли сте? — попита той.

Фонтен го стрелна с презрителен поглед.

— Ни най-малко. Летя от шестнайсетгодишна. Един господ знае колко полета съм преживяла.

Затвори очи. Колко полета ли? Много. През първата година от брака си придружаваше Бенджамин навсякъде като идеалната съпруга. Пътувания по цял свят, отегчителни срещи, превзети приеми, докато накрая си извоюва правото да ходи само на интересните места — Рим, Рио, Ню Йорк, Акапулко. Чудесни магазини, забавни познанства, след това и любовниците. Е, самият Бенджамин я бе подтикнал към тях…

Почувства тягата, когато огромният самолет се отлепи от земята, но остана със затворени очи, не искаше да окуражава спътника си. Беше привлекателен, не можеше да се оспори, но не беше нейният тип, направо си беше стар. Вероятно щеше да се хареса на Ванеса, нейна приятелка, която си падаше по старчоци.

— Спите вече два часа — отбеляза Нико.

Фонтен бавно отвори очи. Беше й топло, чувстваше се неудобно, с отвратителен вкус в устата. Нико й подаде чаша шампанско, тя прие с благодарност.