Читать «Кучката» онлайн - страница 20

— Попитах те какво правиш тук. Слушаш ли ме изобщо?

— Да, да — бързо отвърна той и я погледна.

— Е?

— Не мисля, че ми трябва твоето разрешение.

Сузана се ухили язвително.

— Все същите умни отговори — единственото, което можеш да правиш.

Бърни стана. Нямаше намерение да слуша глупостите й.

— Извинявай, Сузана. Имам важна среща. Картите ме зоват, затова съм тук.

— Ще играеш комар! — гневно извика тя. — А аз трябва да се боря с теб за всеки шибан цент от издръжката.

Бърни я дари със смразяващ поглед. Плащаше й петнайсет хиляди долара месечно, а тя пак беше недоволна. Беше нелепо. Карлос Брент имаше милиони, а Сузана беше единственото му дете. С крайчеца на окото си видя Дино и Чери да стават от масата.

— Трябва да вървя — бързо каза той.

— Бърни — спря го Сузана. — Защо по-късно не пийнем по едно? Омръзнаха ми тези караници.

О, боже! Допълнителни усложнения. В очите й ясно бе изписано „Чукай ме“. Бърни се насили да я дари с окуражаващ поглед.

— Не е зле. Къде ще бъдеш?

— След шоуто ще прекарам малко време с татко, после ще съм си в стаята.

— Добре. Ще се видим по-късно.

Той се измъкна тъкмо когато Дино и Чери се качваха в асансьора. Мацето се справяше чудесно — една дума от Нико и тя бе готова на всичко, за да помогне. Бърни забърза навън. Той също имаше роля.

Всички искаха да помогнат на Нико.

6

Летище „Кенеди“, Ню Йорк, бе натоварено както винаги. Времето беше лошо, хората нервничеха и се оплакваха, докато чакаха обявяването на полетите.

Вярна на себе си, Фонтен Халед влетя като фурия, с двама носачи по петите, униформен служител веднага се втурна да я посрещне. Джъмп се тътреше след нея, питайки се кога ли и с него ще се отнасят така.

— Госпожо Халед, толкова се радваме да ви видим отново.

— Ще ме обслужите ли?

— Разбира се, разбира се. Бихте ли почакали в салона?

— Да няма закъснение?

— Само малко.

Фонтен изпъшка.

— Придружете мисис Халед в салона — нареди служителят на наземната стюардеса.

— Хайде — Фонтен подвикна на Джъмп.

Самолетът от Лос Анджелис кацна преди час. Нико не беше очарован от закъснението на полета за Лондон. Седеше във ВИП салона, пиеше водка и размишляваше над събитията, довели го дотук. Чувстваше се приповдигнат, вместо уплашен до смърт. Вероятно спокойният живот в последните години го бе разглезил. Отдавна нищо не бе повдигало адреналина му така. Бърни много помогна, негово беше предложението Нико да изчезне, ако не може да плати залаганията си.

— Махни се оттук, намери пари и гледай да не те открият преди това.

Хубава идея, но Нико нямаше представа откъде да ги вземе. Тогава изведнъж му просветна. Идеята изглеждаше странна и все пак напълно осъществима. Просто трябваше да открадне пръстена на дебеланата, който сигурно щеше да покрие дълга му към казиното. Отначало Бърни мислеше, че се шегува, после, когато се убеди, че Нико говори сериозно, започна да мисли и така сглобиха плана: Нико да открадне пръстена и да се измъкне от Лас Вегас, без Фоницети да го усетят, да го продаде и после да мисли как да се отплати на женището — Нико много държеше на това. Планът беше необичаен, но не разполагаха с друг. Захласването на Дино по Чери гарантираше успеха на авантюрата. Бърни нае кола, веднага след като взе пръстена, Нико се върна в Лос Анджелис, стегна един куфар и се отправи към летището.