Читать «Кучката» онлайн - страница 18

— Трябваше да дойда — едва промълви тя.

Нико премести поглед от нея към Дино.

— Срещнахме се с мистър Фоницети в асансьора и той бе така любезен да ми помогне да те открия — бързо обясни Чери, трепкайки с мигли.

— Нико! — сърдечно възкликна Дино.

— Дино! — не му остана длъжен той.

— И Бърни — добави Дино. — Защо не ме предупреди, че идвате?

Бърни се усмихна.

— А, съвсем импулсивно го реших.

— Как сте? — попита Дино. — Добре ли се чувствате?

Нико се усмихна широко.

— Чудесно.

— Кажете ми, ако имате нужда от нещо — продължи да любезничи Дино. — Колко време ще останете впрочем?

Въпросът беше съвсем обикновен, но Нико имаше чувството, че знае защо му го задават.

— Достатъчно дълго, за да възстановя някои суми — пошегува се той.

— Разбира се — и Дино им отправи една от най-подбраните си усмивки. — Искаме всички да си тръгват оттук спечелили. Тази вечер, ако не възразявате, сте мои гости на вечеря — той погледна Чери. — Ще успеем за последното шоу на Карлос Брент. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Тя погледна Нико, който кимна одобрително. Преди да си тръгне, Дино се обърна към Бърни.

— Сузана е тук. Изглежда много добре.

— На кого му пука? — промърмори Бърни, когато той се отдалечи.

— Коя е Сузана? — попита Чери.

— Бившата ми жена, нищо сериозно.

Нико броеше някакви пари, после подаде на Чери двеста долара.

— Бъди добро момиче и иди да си играеш. С Бърни обсъждаме важни неща.

— Но, Нико, аз трябва да говоря с теб. Имам да ти казвам нещо важно. Дойдох тук само да…

— Не съм те молил да идваш — сряза я той.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Мислех си, че ще зарадваш.

— Много се радвам, но сега съм зает.

Чери се нацупи.

— Аз не мога да играя на рулетка.

Нико посочи към Дино, който бе спрял да приказва с някакви крупиета.

— Господин Фоницети ще те научи, при това имам чувството, че ще го направи с удоволствие.

Чери се фръцна, а двамата с Бърни се спогледаха.

— Тя може да работи в наша полза — рече Бърни. — Не съм виждал Дино толкова развълнуван, откак за две вечери преспа в всички гърли на „Форум“ една след друга.

— Прав си — съгласи се Нико. — Нека сега обсъдим още веднъж плана.

Дино предложи на Чери още вино. Тя отказа, слагайки нежната си ръка върху чашата.

— Никога не пия повече от една чаша — сериозно заяви тя.

— Никога?

— Никога. Освен ако не съм на сватба или друго голямо събитие.

— Това не е ли голямо събитие? — настоя той, отмести ръката й и напълни чашата догоре. Чувстваше се в приповдигнато настроение от развоя на събитията. Нико му я поднесе на тепсия. Вечеряха заедно четиримата, после Нико го отведе настрана, каза му че има важна работа и че пристигането на Чери е било досадно недоразумение. Дино го увери, че не бива да се тревожи и че той лично ще е щастлив да се погрижи за нея.

— Тя е прекрасно момиче — ентусиазирано каза Нико, — но я чувствам по-скоро като сестра, все пак не искам да засягам чувствата й. Вероятно ще прекарам нощта с приятелката й…

— Бъди сигурен, че тя няма да разбере — каза Дино, добавяйки наум, че няма как да разбере, понеже те от своя страна ще прекарат нощта заедно.