Читать «Кучката» онлайн - страница 17

Нико беше напълно различен. Всичко, което един мъж трябва да бъде — Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“, Гетсби от „Великият Гетсби“ — Чери възприемаше живота чрез филмите — така й изглеждаше по-реален.

Нико я очароваше от момента, в който се срещнаха на едно парти, до мига на прощалната реч. Първо плака, осъзнавайки колко прав е той. След това си помисли: „Защо пък да е прав? Защо да съм по-щастлива без него?“

После я осени мисълта, че без него е нещастна, което на свой ред означаваше, че трябва да са заедно. Веднага се отправи към дома му, за да му съобщи радостната вест, но него го нямаше, а Бърни бе така добър да я покани в Лас Вегас и ето я тук в хотелския апартамент на принца.

Изми се, среса дългата си руса коса и седна да чака търпеливо. След два часа се запита не е ли по-добре да отиде да потърси и двамата. Погледна се в огледалото, което я окуражи, и тръгна към асансьора.

На Дино Фоницети често му казваха, че прилича на младия Тони Къртис, което не бе лишено от истина. Той беше първокласен самец и имаше голям успех сред жените. Брат му Дейвид, макар че бе изтеглил кофти късмет да прилича на тежковоз, не отстъпваше и бележеше бройки с монотонна последователност.

Дино се качи в асансьора, който спря няколко етажа по-долу и в кабината влезе най-прекрасната жена на света — милата Чери, невинна като гимназистка.

— Здравейте — каза възхитеният Дино.

Чери стеснително сведе поглед към пода. Дино, който никога не бе имал проблем да завърже разговор, напрегна ума си да измисли нещо.

— В хотела ли сте отседнали? — беше не особено блестящият резултат от тази дейност.

Чери вдигна големите си сини очи.

— Само за малко — отвърна.

Всички идваха в Лас Вегас за малко. Асансьорът спря и двамата излязоха, тя като че се колебаеше.

— Какво ще правите? — запита Дино.

— Имам среща с приятел.

Дино реши, че не може да остави сияйното същество да изчезне току-така от живота му, протегна ръка и каза:

— Аз съм Дино Фоницети. Семейството ми е собственик на този хотел и ако мога да направя нещо за вас… само кажете…

Ръката й беше малка и нежна. Той се влюби! Ей така!

— Опитвам се да открия мистър Нико Константин. Познавате ли го? — Гласът й беше галещ като ръката.

Дали познава Нико? Той самият го търсеше. Тя също. По дяволите!

Нико и Бърни все още обсъждаха различните възможности, когато Бърни каза:

— Не мога да повярвам на очите си. Дино Фоницети иде насам с Чери за ръка.

Когато приближиха масата, Нико стана. Дино наистина я водеше за ръка, тя смирено го следваше, а хората се обръщаха подире й. Тя пък гледаше Нико и преливаше от радост.