Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 23
Джак Ванс
— Понеже ти сега седиш, то можеш и да продължиш да седиш.
Свещеният отново стана.
— Ще постоя прав.
— Както искаш — сви рамене Джоз. — Трябва да ти задам няколко въпроса и се надявам да ми отговориш точно.
Свещеният премига като сова.
— Ще ми отговориш ли точно?
— Да, но предпочитам да се върна по същия път, по който дойдох.
Джоз сякаш не обърна внимание на забележката му.
— Първо, защо дойде в кабинета ми?
Свещеният внимателно заговори с тон, какъвто се употребява при разговор с дете:
— Езикът ти е нещо смутен. Аз също съм смутен и не мога да отговоря, понеже съм задължен да говоря само истината.
Джоз седна на масата.
— Няма защо да бързаме. Готов съм за дълъг разговор. Позволи ми да те запитам, имаш ли важни причини, които са те заставили да влезеш в кабинета ми и които ти можеш да обясниш?
— Да.
— И много ли са тези причини?
— Не зная.
— Повече от една ли?
— Може би.
— По-малко от десет?
— Не зная…
— Зако отговаряш неопределено?
— Аз не отговарям неопределено.
— Тогава защо не казваш точното количество причини?
— Защото го няма.
— Разбирам. Ти искаш да кажеш, че има няколко причини на единен мотив, който заставя мозъка ти да заповядва на мускулите ти да те доведат тука?
— Възможно е.
Тънките устни на Джоз се изтеглиха в триумфална усмивка.
— Можеш ли да опишеш съставните части на този единен мотив?
— Да.
— Направи го.
Това беше заповед, която за Свещените бе недостъпна. Всяка форма на насилие, известна на Джоз — огън, меч, жажда, травма, — бяха неубедителни за Свещените и те ги пренебрегваха като нещо несъществуващо. Вътрешният им свят беше единственото реално за тях. Всякакви действия на хората биха ги оставили абсолютно пасивни и безстрастни. Като разбираше това, Джоз промени своята заповед:
— Можеш ли да помислиш за съставните части на мотива, който те подбуди да дойдеш тук?
— Да.
— Какви са тези елементи?
— Желанието да видя.
— И още?
— Желанието да се поупражнявам в ходене.
— Разбирам те. Но не желаеш ли да се отклониш от прямите отговори на въпросите ми?
— Аз отговарям на тези въпроси, които ми задаваш. Нашата вяра се заключава в това, да даваме истински отговори на тези, които търсят знание. Тук не може да има никакви отклонения.
— Ти казваш така. Но не ми даде удовлетворителен отговор на това, което ме интересуваше.
Отговорът на Свещения беше едно неестествено разширение на зениците му.
— Добре — каза Джоз. — Можеш ли да помислиш за другите съставящи на този сложен мотив, за който говорим?
— Да.
— какви са те?
— Интересувам се от древните неща и дойдох в кабинета ти, да се възхищавам от остатъците на миналите времена.
— Така ли? — повдигна вежди Джоз. — Щастлив съм, че притежавам такива удивителни съкровища. Та, кое от моите древности те е заинтересувало най-много?
— Книгите, картите и кълбото със Света-свод в него.
— Светът-свод ли? Едем?
— Това е едно от имената му.
Джоз прехапа усни.
— Значи си идвал в кабинета ми да гледаш древностите. Добре, а какви са другите съставящи на мотива ти?
Свещеният се заколеба.
— Предложено ми бе да дойда тук.
— От кой?
— Деми.
— Защо ти е предложил това?