Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 24

— Не съм сигурен.

— Досещаш ли се?

— Да.

— Каква е догадката ти?

Свещеният направи слаб жест с ръка.

— Деми иска да стане Върховен Човек и желае да разбере основните принципи на вашето съществуване. Или Деми иска да измени условията на търговията. Възможно е, да е очарован от моите описания на твоите древности, или го интересува оптиката ти, или…

— Достатъчно. Какви от тези предположения, както и от онези, които не каза, считаш най-вероятни?

— Нито едно.

Джоз отново вдигна с удивление вежди.

— Как да разбирам това?

— Понеже може да бъдат изказани всякакво количество предположения, то истината става вероятностна, а самата концепция — лишена от значение.

Джоз се намръщи уморено.

— От предположенията, които в дадения момент са ти дошли в главата, кое смяташ за най-вероятно?

— Мисля, че за Деми е желателно, да идвам и да стоя тук.

— Какво ще получиш за стоенето си?

— Нищо.

— Тогава Деми не те е изпратил тук само да стоиш.

Свещеният премълча.

Тогава Джоз зададе точно формулиран въпрос:

— Как ти смяташ, какво би искал Деми, като те изпраща тук?

— Той би искал аз да разбера, как мислят Горните Хора.

— И ти разбра ли, идвайки тук, как мисля аз?

— Узнах много.

— Как това ще ви помогне?

— Не знам.

— Колко пъти си идвал в кабинета ми?

— Седем пъти.

— Защо сте избрали за това мене?

— Синода одобри моя танд. Аз мога… да бъда следващия Деми.

Джоз през рамото си нареди на Фейд:

— Свари чай — после се обърна към Свещения. — Какво е това танд?

Свещеният въздъхна дълбоко.

— Танд е изражението на моята душа.

— Как изглежда?

Изразът на лицето на Свещения стана непостижимо.

— Това не може да се опише.

— Аз имам ли го?

— Не.

Джоз вдигна рамена.

— Значи ти можеш да четеш мислите ми, а?

Отвърна му мълчание.

— Ти можеш ли да четеш мислите ми?

— Не особено добре.

— Защо ти е да знаеш мислите ми?

— Ние живеем в един свят. И понеже не ни е позволено да действуваме, то ние трябва да знаем.

Джоз се усмихна скептически.

— Какво ще ти помогне знанието, ако не можеш да го приложиш?

— Ходът на събитията е подчинен на Разума. Така че, когато наливаш вода в един съд, тя заема неговата форма.

— Ха! — внезапно се раздразни Джоз. — Вашата доктрина предполага невмешателство в нашите работи, но въпреки това вие позволявате на „Разума“ да създава условия, които да влияят на събитията. Това вярно ли е?

— Не мога да кажа.

Джоз промени темата на разговора.

— Къде отива тунелът под моята работилница?

— В пещерата.

Фейд постави до Джоз сребърното чайниче. Той си наля и отпи. Разговорът можеше да има множество варианти — той и Свещеният бяха въвлечени в продължителна игра на думи и мисли. Свещеният бе свикнал на търпение и ловки увъртания, на които Бенбек противопоставяше гордост и решителност.

Свещенният явно бе огорчен от необходимостта да говори само истината, докато Джоз трябваше да се придвижва пипнешком, като слепец към целта, без да се грижи за цената, която ще трябва да заплати.

Добре, помисли Джоз, да продължим. Ще видим, кои нерви първи няма да издържат. Той предложи на събеседника си чай, но му бе отказано с такова бързо кимване на главата, че сякаш Свещеният се разтрепера.