Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 21

Пред Маунт Хетрон лежаха Високите Канари, следваше платото Старбок издигащо се към върховете на Маунт Деспойр и Барч. Зад него, между валовете на Барчбек, до самото подножие на Маунт Килкойн, се редяха базалтовите долини и скалите на Сканс.

Докато Джоз седеше и разглеждаше, за кой ли път, картата, влезе Фейд. Изглеждаше измамно спокойна. Мъжът усети присъствието и по миризмата на ладана, в дима на който тя се беше обвила, преди да тръгне да търси Джоз. Носеше традиционния костюм на момичетата на Бенбек — рокля от драконови кожи с кафяви ивици на шията, ръкавите и колената. Високата цилиндрична шапка стигаше почти до веждите, а върха и бе украсена с голям червен пискюл.

Джоз се направи, че не подозира присъствието и. Тя го приближи тихо и започна да го гъделичка по шията с козината на своя ръкав. Той запазваше непринуденото си равнодушие. Фейд бе почти измамена и с тревога погледна в лицето му.

— Ние всички ли ще бъдем убити? Как върви войната?

— За Долината Бенбек добре. За бедния Ървис Карколо и Щастливата Долина — зле.

— Ти искаш напълно да го унищожиш, а? Ще го убиеш ли? Бедният Ървис Карколо!

— Той не заслужава нищо друго.

— Но какво ще стане със Щастливата Долина?

Джоз пжвдигна неопределено рамена.

— Ще се измени в добра посока.

— Ти ли ще я управляваш?

— Не.

— Помисли! — прошепна Фейд. — Джоз Бенбек, господарят на Долината Бенбек, Щастливата Долина, Фосфорната Клисура, Глория, Търн, Клюховен и Голямата Северна Цепнатина. Добре звучи, нали?

— Не — повтори Джоз. — Може би, ти искаш да ги управляваш вместо мен.

— О! Разбира се! Как всичко ще се промени! Ще украся Свещените с червени и жълти ленти. Ще им заповядам да пеят, танцоват и пият вино, драконите ще изпратя на юг, в Аркадия, с изключение на няколко най-умни Мегери, които ще станат бавачки на децата. И повече няма да има тези ужасни войни. Щи изгоря оръжието. Аз…

— Моя скъпа малка пеперудка — разсмя се Джоз, — каква аламинутна управителка ще излезе от тебе!

— Защо аламинутна? Ако хората нямат оръжие…

— И когато долетят Базовите, ти ще ги посрещнеш с цветя?

— Пфу! Те никога няма да долетят! Каква им е ползата да досаждат на няколко изгубени долини?

— Кой знае, каква им е всъщност изгодата? Ние сме свободни хора, може би последните свободни хора във вселената. Кой знае? Керолайн свети ярко в нашето небе.

Фейд внезапно се заинтересува от картата.

— А твоята сегашна война е така ужасна. Ти ще атакуваш или само ще се защитаваш?

— Зависи от Ървис Карколо. Нужно е да изчакам, та да покаже истинските си намерения. Той е достатъчно умен, че да ми причини неприятности, ако не бъда предпазлив.

— А какво ще стане, ако Базовите дойдат, докато ти воюваш с Карколо.

Джоз се усмихна.

— Може би ще избягаме в скалите. А може и да се сражаваме.

— Аз ще се бия заедно с тебе — заяви Фейд. — Ние ще нападнем космическия кораб на Базовите и ще преодолеем топлинните им лъчи. Ще нахълтаме през всички отвори и ще хванем за носа първия мародер, който се покаже навън.

— В първата точка стратегията ти се нуждае от подобряване — каза Джоз. — Как смяташ да намериш нос на някой Базов, а?