Читать «Господарите на Драконите» онлайн - страница 20

— Утешението е слабо — забеляза Карколо. — А къде е остатъка от армията?

— Заехме позиция по хребета Денгъл. Ние не забелязахме нито един разузнавач на Бенбек, нито човек, нито Мегера. Възможно е да смята, че сме се върнали в долината. Но неговите главни сили са съсредоточени на Сканс.

Карколо с невероятни усилия се надигна на крака и се приближи към края на площадката, да погледне разположения долу лазарет.

Петима Дяволи се гърчеха във ваните с балсам, дишаха тежко и нещо съскаха. Син Ужас бе провесен на въжета и диво виеше, докато хирурга измъкваше от тялото му остатъци на оръжие. Виждаше се живо сиво месо.

Докато Карколо гледаше, един от Дяволите се изправи високо на предните си лапи и от хрелете му затече гъста пяна. Зарева със странен глас и падна мъртав в балсама.

— Ето какво трябва да направиш — обърна се Карколо към Хейвън. — Джоз Бенбек несъмнено е изпратил напред патрули. Връщай се обратно по хребета Дънкъл, като се скриеш от погледите на патрулите и се промъкни в една клисура. Най-добре в Кривата. Бенбек е сигурен, че сте се върнали в долината. Когато мине край вас, ще имате преимущество.

— А какво ще стане, ако патрулите му ни открият? Няма да му е трудно да ни затвори в клисурата и неговите Джагери ще ни унищожат мигновено.

— Добре, отстъпи назад с войската. Ще чакаме друга възможност.

ГЛАВА 6

Дълбоко в скалите, на юг от апартаментите на Бенбек, бе изсечена голяма стая, по-известна като залата на Керген. Пропорциите и, простотата и отсъствието на украшения, както и масивната древна мебел караха човек да се чувства незначителен. Вътре в нея се чувстваше една особена, усещаща се само тук миризма, излъчваща се от голите каменни стени и под, а също и от старото дърво. Джоз никога не бе харесвал тази миризма, както и другите особености на стаята.

Размерите и му се струваха високомерни, а преднамерената простота я правеше да изглежда доста груба. Но веднъж Джоз усети, че не стаята е причина за това чувство, а самия Керген Бенбек заедно със всички легенди, които се носеха за него.

Въпреки това залата беше приятна. Три високи сводести прозореца откриваха великолепен изглед към долината. В рамките от черно дърво бяха поставени мозаечни синьозелени стъкла, таванът бе покрит с дърворезби със сложни и завъртяни фигури. От висящите полюлеи паглеждаха изображенията на фантастични глави, заобиколени със стилизирани листа на папрати.

Мебелите се състояха от три предмета: масивна маса и два дървени изпълнени с резба стола, чиито облегалки бяха невероятно високи — изработени бяха от полирано тъмно дърво и то много отдавна.

Джоз намери начин да използува тази стая. На масата бе разположена релефна карта на местността в мащаб едно към двадесет хиляди. В центъра се намираше Долината Бенбек, вдясно Щастливата Долина, отделена с линия канари, клисури, скали, стени и пет титанически циркуса: Маунт Хетрон на изток, Маунт Деспойр в центъра, Барч, Резеца и Маунт Килкойн на север.