Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 16

В този миг водата се бе отекла от юта и „Малахини“ стоеше в нормално положение. Нари тръгна безстрашно към борда, ала вятъра го повали. Тогава той запълзя и изчезна в тъмнината, но всички бяха уверени, че е скочил през борда. „Малахини“ заби отново нос и когато водата се оттече към кърмата, Гриф се добра до Молхолм и викна в ухото му:

— Няма опасност. Той е известен в Тайти като човека-риба. В състояние е да преплува лагуната и да излезе на другия край на атола — ако от атола е останало нещо.

Подир пет минути, когато новата вълна заля шхуната, върху кабината, и от там върху хората зад нея се изсипаха човешки тела. Гриф и другарите му ги хванаха, изчакаха да се оттече водата и тогава ги свалиха долу и разбраха кои са. Неподвижен, със склопени очи, стария Парле лежеше възнак на пода. Другите двама бяха неговите роднини — хавайци. И тримата бяха голи, потънали в кръв. Счупената ръка на единия хаваец висеше безпомощно. От зиналата рана в черепа на другия течеше обилно кръв.

— Нари ли е извършил това? — попита Молхолм.

Грийф поклати глава.

— Не. Блъснали са се в палубата и кабината.

Изведнъж всички се спогледаха омаяни и недоумяващи. Какво ставаше? Не можаха да проумеят веднага, че вятърът е спрял. Сякаш някой го бе отсякъл с нож. Шхуната се люшкаше върху вълните, теглеше котвените вериги и за първи път хората можаха да чуят как те трещят и скърцат. За първи път чуха и плясъка на водата по палубата. Механикът изключи витлото и спря мотора.

— Намираме се в мъртвата точка на циклона — изкрещя Грийф. — Сега вятърът ще измени посоката си. И ще задуха още по-силно. — Той погледна барометъра. — Двайсет и девет и трийсет и две.

Той не можеше да говори по-тихо — толкова часове се бе надвиквал с бурята, че сега, в настъпилата тишина, гръмкият му глас едва не оглуши другите.

— Всичките му ребра са потрошени — каза отговорникът, опипвайки Парле. — Още диша, но вече е на път за оня свят.

Старият Парле изохка, помръдна безсилно ръка и отвори очи. Погледът му беше ясен, позна ги.

— Мои храбри джентълмени — зашепна той на пресекулки, — не забравяйте. . . разпродажбата. . ., десет часа. . . в ада.

Очите му се затвориха, долната му челюст увисна, но той успя да овладее за миг предсмъртните спазми и за последен път се изкикоти високо и подигравателно.

Демоните на небето и морето отново се разбесняха. Познатият вече рев на урагана проглуши ушите им. Вятърът удари „Малахини“ отстрани и тя съвсем легна на борд, но котвите я дръпнаха, шхуната се изправи рязко и се обърна с нос срещу вятъра. Моторът отново заработи.

— Духа на северозапад — извика капитанът на Грийф, който се появи на палубата. — Скочи с осем румба.

— Сега Нари никога няма да преплува лагуната — каза Грийф.

— Толкова по-зле за нас, ураганът ще го довлече обратно.

V

Щом центърът на циклона отмина, барометърът започна да се качва. Същевременно вятърът бързо утихваше. И когато той вече не беше нищо повече от обикновен щорм, моторът с последно напрежение на своите четиридесет конски сили потръпна, откъсна се от фундамента си, подскочи във въздуха и падна на една страна. От трюма нахлу вода, заля го със свистене и всичко изчезна в облаци пара. Механикът проплака от отчаяние, но Грийф погледна с нежност железните останки и влезе в кабината да избърше омаслените си гърди и ръце. .