Читать «Идеален ден за лов на рибка-бананка» онлайн - страница 2
Дж. Д. Селинджър
— Добре де, ще видим. Как се държа той — в колата и изобщо?
— Съвсем нормално.
— Продължава ли да те нарича с онова ужасно…
— Не. Сега е измислил нещо ново.
— Какво?
— О, нима това има някакво значение, мамо?
— Мюриъл, аз държа да зная. Баща ти…
— Добре де, добре. Нарича ме „Мис Духовна скитница на 1948 година“ — каза дъщерята и се разсмя.
— Не е смешно, Мюриъл. Никак не е смешно. Ужасно е. По-право, тъжно е. Като си помисля как…
— Мамо — прекъсна я дъщерята, — слушай. Нали помниш оная книга, която той ми изпрати от Германия. Знаеш я — онези немските стихотворения. Къде съм я дянала? Обърнах всич…
— Не е изгубена.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. Тя е тука. В стаята на Фреди. Ти си я оставила тука и аз се чудех къде да я… Защо? Трябва ли му?
— Не. Но ме попита за нея по пътя. Интересуваше се дали съм я прочела.
— Но тя е на немски!
— Да, мила, обаче за него това е без значение — каза дъщерята и прехвърли крак връз крак. — Той ми заяви, че това са стихове от единствения голям поет на нашия век. Каза, че трябвало да си го купя в превод или нещо подобно. Или пък да науча езика, ако нямаш нищо против.
— Ужасно. Ужасно. По-право, тъжно е, да ти кажа. Баща ти каза снощи…
— Само за секунда, мамо — прекъсна я дъщерята. Отиде до прозореца за цигарите си, запали една и се върна на леглото. — Кажи, мамо — обади й се пак тя и изпусна кълбо дим.
— Мюриъл, слушай сега.
— Слушам.
— Баща ти говори с доктор Сивецки.
— Охо! — възкликна дъщерята.
— И му каза всичко. Поне уверяваше, че му е казал — нали познаваш баща си. За дърветата. За оная история с прозореца. За ония ужасни неща, дето беше наговорил на баба ти — за приготовленията й за оня свят. За това, което направи с ония чудесни снимки от Бермудските острови. Всичко.
— Е? — обади се дъщерята.
— Преди всичко докторът казал, че е истинско престъпление, дето са го изписали от военната болница. Честна дума. Той казал съвсем недвусмислено на баща ти, че има вероятност — голяма вероятност Сиймор напълно да изгуби контрол над себе си. Честна дума.
— Тука в хотела има един психиатър — каза дъщерята.
— Кой? Как се казва?
— Не знам. Ризър или нещо от тоя род. Казват, че бил много добър.
— Никога не съм го чувала.
— Независимо от това, казват, че е много добър.
— Мюриъл, не бъди невъзпитана, моля ти се. Ние така се тревожим за теб. Баща ти искаше да ти телефонира снощи да се върнеш вкъщи, най-сериоз…
— Сега точно няма да се върна, мамо. Тъй че, успокой се.
— Мюриъл, честна дума ти давам, доктор Сивецки е казал, че Сиймор може напълно да изгуби конт…
— Но аз току-що пристигнах, мамо. Това е първият ми курорт от толкова години и нямам намерение да си стягам багажа, за да се върна в къщи — каза дъщерята. — Пък и ми е невъзможно да пътувам сега. Така съм изгоряла, че едва се движа.
— Изгоряла ли си? Ами не се ли намаза с бронзола, който сложих в куфара ти. Сложих го точно…
— Намазах се. И въпреки това изгорях.
— Ужасно! Къде си изгоряла?
— Навсякъде, мамо, навсякъде.
— Ужасно.
— Не бой се, няма да умра.