Читать «Тунелът» онлайн - страница 3

Като провери билета, кондукторът отговори, че господинът не е сбъркал влака.

— Но ние пътуваме в тунел! — извика сърдито и доста енергично младият човек, решен най-сетне да си изясни смущаващото положение.

Кондукторът каза, че преди малко са задминали Херцогенбухзее и вече наближават Лангентал.

— Така е, господине, сега е шест и двайсет — добави той.

— Но от двайсет минути ние пътуваме в тунел — упорстваше младият човек.

Кондукторът го гледаше с недоумение.

— Това е влакът за Цюрих — рече той, като сега се взря и в прозореца, после, сякаш малко обезпокоен, повтори: — Шест и двайсет е, скоро ще бъдем в Олтен, пристигаме на осемнайсет и тридесет и седем. Сигурно се е развалило времето, съвсем внезапно, затова е тази тъма, може би е излязла буря, да, тъй трябва да е.

— Глупости — намеси се в разговора мъжът, който бе зает с проблем на защитата Нимцович, ядосан, че все още протяга в ръка билета си, а кондукторът не го забелязва, — глупости, ние пътуваме в тунел. Ясно се вижда скалата, гранит, както личи. В Швейцария има най-много тунели в целия свят. Прочетох го в един статистически справочник.

След като най-сетне взе билета на шахматиста, кондукторът с почти умоляващ глас отново ги увери, че влакът е за Цюрих; тогава двайсет и четири годишният мъж поиска да говори с началника на влака.

— Той е напред — отвърна кондукторът. — Но влакът наистина е за Цюрих, сега е шест и двайсет и пет, а според лятното разписание след дванадесет минути пристигаме в Олтен, та аз пътувам с този влак всяка седмица по три пъти.

Младият човек тръгна да търси началника. Прекосяването на претъпкания влак му се удаде още по-трудно от преди, когато бе преминал същото разстояние обратно; влакът, изглежда, се движеше с необикновена скорост; грохотът, който създаваше при това, бе ужасен; ето защо младият човек отново натъпка в ушите си памучните тампони, които бе махнал при качването във влака. Хората, покрай които минаваше, се държаха спокойно; влакът по нищо не се различаваше от другите влакове, с които бе пътувал в неделните следобеди, а и никой не му се видя обезпокоен. В един вагон с купета втора класа някакъв англичанин стоеше в коридора до прозореца и сияещ от радост, почукваше по стъклото с лулата, която пушеше.

— Симплон — каза той.

Също и във вагон-ресторанта всичко бе като друг път, само дето нямаше свободни места; а тунелът все пак би могъл да направи впечатление на някого от пътниците или на келнерите, които сервираха виенски шницели с ориз. Младият човек откри началника на влака, когото позна по червената чанта, при изхода на вагон-ресторанта.