Читать «Звездното дете» онлайн - страница 9

Побърза да смени темата.

— Ей, какво е това на екрана?

Нещо светло се спускаше към повърхността на протопланетата. Сигурно някакъв боклук се е отскубнал от крехкото й гравитационно поле и сега кръжеше в пространството. След някой и друг час ще падне обратно.

Но М’Буна хвърли поглед към екрана и някак небрежно подхвърли:

— А-а, сигурно е комендантът. Понякога проверява дали всичко е наред.

Опитвайки се да прикрие обхваналата го възбуда, Бойси каза:

— Интересно, какво ли прави там?

М’Буна вдигна рамене и натисна бутона. Поредният саморазтоварил се контейнер се върна на шаландата.

— Хайде да погледнем — предложи Ган.

Не дочака отговор. Контейнерът легна в гнездото си, шаландата беше готова и нищо не ги застрашаваше. Подаде йонен поток към нереактивния двигател, включи коригиращите ракети. Влекачът тръгна напред.

— Недей, Ган. Старият ще се вбеси, ако разбере, че го шпионираме — изплаши се М’Буна.

Но Бойси не слушаше — беше погълнат от наблюдението на екрана.

Щом полковник Зафар посещава тайно планетоида, трябва да има причина за това. И той е длъжен да я изясни. Натисна бутона за максимално увеличение и повърхността скочи насреща му.

Планетоидът беше широк около петнадесет километра и не приличаше на сфера, а на урна за пепел. Притежаваше необикновена плътност в сравнение с останалите протопланети. Би се превърнал в комета, ако се приближи до Слънцето. Зеленикавата кора от замръзнали газове изглеждаше като бавно въртяща се виелица. От тласъка, предизвикан от изхвърления боклук, повърхността трепереше и над нея се издигаше светлинен ореол.

Нищо друго не се виждаше…

Но дори и тази малка планета имаше солидни размери. Полковник Зафар е някъде там. Ган се протегна към пулта, за да насочи влекача да обиколи планетоида, когато някакъв шум привлече вниманието му.

Обърна се и видя, че М’Буна го гледа със смесица от ненавист и съжаление. В ръката си държеше блестящо метално вретено, подобно на молив, и го насочи към Бойси.

В оставащата част от секундата майор Ган успя да помисли: „Ако можех да изпратя съобщение… Става нещо антипланово…“

Това беше последната му мисъл, преди да чуе свистенето и да види жилото, изстреляно от контрабандия пистолет на нигериеца. Неврокуршумът го убоде по врата.

Обгърна го мрак.

3

Неврокуршумът моментално блокира нервната дейност. Но това не е всичко. Действието му не отслабва с течение на времето. Жертвата не може да дойде в съзнание, докато не й инжектират неутрализиращ препарат.

Когато Бойси се събуди, нямаше понятие колко време е бил упоен. Само едно знаеше със сигурност — че са го пренесли от шаландата на непознато място.

Лежеше на една скала върху нещо меко и топло, подобно на мъх, който светеше със слаба, но равномерна светлина. Отблизо изглеждаше зеленикав, а по-нататък — червеникав и синкав.

Небето беше черно, е една единствена ослепително ярка звезда.