Читать «Звездното дете» онлайн - страница 50

— Ето, че пристигнахме. Тук ще проведем първия урок. Механоинструкторът осмо поколение е последната дума на техниката в областта на стремежа към стопроцентова ефективност при обучението. Сигурна съм, че ако се стараеш, уроците ще бъдат много приятни и полезни за теб.

Тя му се усмихна и продължи.

— И така, започваме с техническия речник на езика механиз. Той е съставен на принципа на икономичността, който ти е добре познат — един слог1 за едно изречение. Това налага използването на голямо количество слогове. Обемът на речника е повече от един милиард слога, повече от един милиард фонеми-изречения.

Бойси стоеше на плажа или поне така му се струваше. Изкуствените усещания, създадени от механизинструктора, го караха да забрави къде се намира всъщност. Хладна вълна докосна босите му стъпала, след това се устреми обратно към морето.

— Не е възможно! — запротестира той. — Не мога да запомня един милиард думи!

Тихият смях на Джули го накара да замълчи.

— Дори не можеш да си представиш на какво си способен — тя говореше на обикновен език, но на него му се струваше, че пее. — Не можеш да си представиш на какво е способен да те научи механизинструкторът!

Морският бриз повдигна качулката й и Бойси видя блестящата пластина и черния отвор на челото й. Въздухът беше топъл, но той почувства ледени тръпки по гърба си.

— Всъщност не е необходимо да учиш думите. Трябва да можеш сам да съставяш слогове, използвайки само няколко хиляди готови фонеми. Трябва да разбираш най-тънките интонации в ударенията и честотата на звуците.

— Не мога!

Гледаше към Джули и чакаше тя да се обърне. Не искаше нищо да учи. Търсеше начин да се спаси от електродите, които щяха да проникнат в мозъка му, когато изучи механиз.

— Не мога да се науча да произнасям един милиард различни думи!

— Очаква те изненада. Хайде да започваме.

Ган упорито поклати глава. Стараеше се да не забравя, че в действителност белия пясък не съществува, че соления вятър и самата Джули са фантоми, халюцинации.

— Старай се — меко ме каза тя. — Ако се стараеш, след урока ще поплуваме.

В очите й имаше обещание. Направи с дланите си жест, сякаш искаше да свали пелерината.

— Трябва да се стараеш!

Лицето й внезапно придоби сериозно изражение.

— Ако не се стараеш, ще съжаляваш — печално каза тя. — Не бих искала да ти напомням третия принцип на механизобучението, но… Знаеш, че най-голямата награда е избавянето от страданията.

Джули небрежно вдигна рамене и ослепително се усмихна.

— Започваме!

Първи бяха тоновете, изразяващи действие. Вариациите означаваха време, лице и вид на глагола. Момичето изпя сложна нота, а Бойси честно се опита да я възпроизведе, но въпреки това получи ново предупреждение за третия принцип.

Най-малката грешка се наказваше с болка, а той често правеше грешки, и то не малки. Дори когато реагираше мигновено и произнасяше еталонна (според него) фонема, често пъти грешеше и биваше наказан.

След това брега изчезна и той се оказа в капсулата на алуминиевата машина. Всеки сантиметър от тялото му беше покрит с електроди, които можеха да го замразят, да го изгорят или да го разкъсат и често го правеха. Най-дребната грешка го изпращаше от слънчевия бряг в механичния ад, където цялото му същество копнееше само за едно — краят на страданията.