Читать «Звездното дете» онлайн - страница 48

„Значи това е краят“ — помисли си той. За миг коленете му омекнаха, след това изпита облекчение.

Вече искаше да го изпратят в Банката за органи, за да може най-сетне непосилното натоварване да не го мъчи. Там няма да има кубове за свръзка, няма да има нужда до припадък да учи тонални фонеми и таблици на семантични преобразования.

Всичко свърши.

Облечената в черно охрана му разреши да седне. Една компаньонка им поднесе закуската между две прозявки. Бойси нищо не хапна, само изпи две чаши кафе, от което в устата му остана горчив вкус.

Заедно с още петима кандидати от други спални помещения, сънени и разтревожени като него, той се качи във вагона на субметрото. След кратко пътуване слязоха. Минаха покрай намръщен часови и ги вкараха в изкуствена пещера, където се намираше друг център за обучение.

Бойси остави сака си в една ниша и се яви на рапорт пред плешив оператор-майор, който изглеждаше като изровен труп — темето и лицето му бяха покрити с грозни рани в резултат на контакт с венерианската анаеробна гъба-паразит. Майорът подчертано вежливо отдаде чест в отговор на рапорта на Ган. Носеше черни ръкавици — явно и ръцете му бяха покрити с белези.

— Моите поздравления, майор Ган!

Бойси се загледа в кльощавия майор, който подреждаше някакви документи на бюрото и внезапно видя, че ръкавиците изобщо не са ръкавици, а утилизирани ръце, присадени от негър!

— Вие преминахте успешно втория стадий на обучение по пътя към пълното посвещаване на Машината — Ган не можеше да откъсне поглед от чернокожите ръце и почти не чуваше какво му говорят. — Изпратен сте тук, за да преминете третия етап.

По жълтите му устни заигра лека усмивка.

— Вие сте показали невероятно високи резултати, майор Ган. Машината е много доволна. Поздравявам ви, трябва да се гордеете!

Най-после думите стигнаха до съзнанието на Бойси и той се олюля, сякаш го бяха ударили по главата. Не изпитваше никаква гордост и беше изгубил дар слово.

— Изминали сте дълъг път — белезите превърнаха усмивката на майора в ужасяваща маска. — Успяхте да избегнете утилизацията и вече сте близко до най-голямата награда. Наистина сте роден с късмет, майор Ган!

Черните му пръсти със съжаление докоснаха челото, лишено от пластинката за сливане.

Внезапно яркоосветената стая, оборудвана с множество компютри, му се стори мираж, а жълтоликия, плешив майор — фантом от нощен кошмар. Във въображението му изникнаха блестящи като лед хирургически инструменти, с които лекарите ще издълбаят дупка в челото му. Ще пробият черепа и тънките игли ще се доберат до нервните центрове. Хирурзите хладнокръвно ще ровят в най-съкровените ъгълчета на съзнанието му…

Искаше да закрещи.

— Какво ви е, майор Ган? — плешивият беше разтревожен. — Изглеждате ми пребледнял.

— Всичко е наред — Бойси дори намери сили да се усмихне. — Разбирате ли, аз не знаех, че ме водят да продължа обучението си. Мислех, че това е център за утилизация или Банка за органи.