Читать «Звездното дете» онлайн - страница 17

Сълзите върху бузите на момичето вече бяха изсъхнали. Като видя ненужния пистолет в ръката на Ган, тя леко се усмихна.

— Празен е. От него няма полза.

— Знам. Време е да се върнем в пещерата на Хиксън. Може да намерим резервни батерии.

— Ние? Струва ми се, казахте, че той е тук? — лицето й отново пребледня, в погледа й пролича страх.

— Беше, но изчезна. Как и къде — не знам.

Момичето разсеяно кимна, сякаш думите му не стигнаха до съзнанието й. Отпусна се на колене до мъртвия рифоплъх и погали златистата козина.

— Бедната Султана, никога няма да си простя. Когато получих сигнала, се изплаших. Не знаех какво да правя. Извикаха баща ми и той излетя… Реших да тръгна сама… — тя прехапа долната си устна. — Забравих за пироподите, вече рядко се срещат. Преди няколко години ги изтребиха. Явно пак са се размножили. По-рано лесно им се изплъзвах със Султана. Но забравих, че вече е остаряла…

Тя се изправи. Докосна ръката на Бойси, сякаш искаше да му вдъхне увереност.

— Не се безпокойте. Баща ми ще дойде веднага след като се прибере. Оставих му бележка.

— Но вероятно ще изчака и ако се забавите, тогава ще тръгне.

Карла енергично поклати глава. Русата й коса се разпиля.

— Няма да чака и една минута. Написах му, че някой е изпратил старият условен сигнал на Хари Хиксън. Ще потегли насам моментално, за да разбере кой може да е.

Ган учудено я погледна.

— Как така кой? Хари го изпрати. Вече ви казах.

— Помня — спокойно отвърна Карла, но гласът я издаде. — Разбирате ли, не би могъл да е Хари… Елате, ще ви покажа.

Заведе го в подножието на червената скала, откъдето Хиксън изпрати сигнала за помощ.

— Вижте това — тя докосна каменната пирамида.

Бойси се наведе, вгледа се и забеляза букви, прогорени с лазерен пистолет. Ако не знаеше къде да гледа, никога не би ги забелязал.

Надписът гласеше:

ХАРИ ХИКСЪН

Умрял от фузоритна инфекция

Нека Денеб освети пътя му

— Видяхте ли? — обади се момичето. — Хари не би могъл да изпрати сигнала. Той умря преди три години.

5

Всичко това се случи много месеци преди Искането за Освобождаване. Старият Планиращ се радваше на мълчаливо сливане с Планиращата Машина. Крайцерите на Плана се носеха из Слънчевата система, разнасяйки оръжие и заповеди до най-отдалечените постове на Космическия Заслон.

В Банката за органи на остров Куба бивш кадет от Технокорпуса, нигериец, даде последните си органи за друг слуга на Плана и умря. (Някога името му беше М’Буна. Трибуналът го осъди за дезертьорство.)

Джули Мартинит седеше в спалнята на общежитието дълбоко под перуанските Анди с писалка в ръка. Чудеше се на кого да пише — на този, когото обичаше, но не получаваше писма, или молба да я приемат на работа в Специалния отдел на Машината.

На далечните Рифове, във Фрийхевън, оператор-майор Бойси Ган реши, че има прекрасната възможност да направи за Плана нещо велико — и да получи съответната награда. Щастливият случай сам му падаше в ръцете.

Намираше се във Фрийхевън, самото сърце на Рифовете, и се наслаждаваше на пълна свобода. Струваше му се, че е намерил обратният път към световете на Плана.