Читать «Звездното дете» онлайн - страница 15

Въпреки това чакаше там, на скалата, седнал върху един камък и устремил поглед в небето. Но виждаше само звезди. Уморен, той задряма, когато…

Внезапно се мярна нещо зеленикаво.

Ган скочи на крака. Зеленикавото сияние беше толкова слабо, че не беше сигурен дали наистина го е видял. Не, там определено имаше нещо… А зад това „нещо“ се точеше опашка от червени искри.

Бойси вдигна пистолета, провери индикатора за мощността — не си струваше да пуска в космоса разрушителен заряд — и три пъти натисна спусъка, насочил оръжието към мястото, където видя зеленото петно.

След малко сиянието се появи отново, вече по-близо.

Помощта идваше! Но какви са тези червени искри? Точно пред него искрите също промениха курса си, следвайки зеленото петно. Приближаваха се много бързо…

Неочаквано Ган чу рев, сякаш работеха двигателите на старинна ракета. Най-сетне неизвестните обекти влязоха в плитката атмосфера на рифа, разсичайки въздуха. Чу се нечий вик…

Червената искра прониза с рев зеления облак и се устреми към Бойси като древна ракета с дистанционно управление. На двадесет метра от него ракетата изскочи над скалата и той успя да я разгледа.

Това беше чудовище, излязло сякаш от кошмар. Люспите блестяха като метално огледало, от страховитите нокти капеше златиста течност. Червената искра се превърна в две огромни, немигащи очи. Бронираната глава сякаш бе взета от приказен дракон, а вместо опашка се виждаше ревящ син пламък.

— Пиропод! — Ган се вкамени от страх.

Досега не беше виждал възрастни екземпляри, само беше слушал разкази за тях. Питомникът на Хиксън не можеше да го подготви за срещата с хищника, който с пронизителен рев мина над главата му.

Пироподът представлява жива ракета и е смъртно опасен. Метаболизмът му е коренно различен от този на кислородните организми. Той произлиза от същият източник на невъглероден живот като фузоритите. С плазмените си двигатели е способен да лети по-бързо от крайцер, а по свирепост няма равен сред хищниците на Земята. Всичко, което се движи, за него е плячка. Имат нужда от голямо количество реактивна работна маса и затова са ненаситни. Тези лешояди на космоса атакуват всичко, което мърда.

За щастие атмосферата им действа като бавна отрова, а притеглянето им забавя рефлексите. Техният дом са междузвездните простори. Понякога тези чудовища достигат размерите на яхта, а най-малките от тях не отстъпват по дължина на слон. Схванат от ужас, Бойси гледаше как пироподът завива обратно. Пулсиращите червени очи бяха обкръжени от телескопични огледала, въображението на Ган дорисува страшни черни нокти, които разкъсват метал и камък като хартия…

Твърде късно съобрази, че се е превърнал в мишена.

Инстинктивно насочи пистолета и стреля. Мощността на заряда беше минимална, но чудовището почувства лъча и отскочи встрани. Бойси залегна зад камъка. Пробитият зеленикав облак бавно се разтваряше и той видя какво има вътре.

Беше пространственик — топлокръвно животно, подобно на тюлен. Те живееха сред звездите и бяха естествена плячка за пироподите. Умееха с помощта на поле да създават около себе си атмосферен мехур, който им позволяваше да живеят в открития космос, макар че дишат кислород.