Читать «Звездното дете» онлайн - страница 18

Но не всичко беше изяснено. От някои въпроси по гърба му пробягваха тръпки.

Защо Карла Сноу се опитваше да го убеди, че Хиксън отдавна е умрял? В такъв случай кого видя Бойси? Призрак? Значи този призрак го е хранил, лекувал и е свалил нашийника му?

Започна да подозира, че не е попаднал случайно на рифа на Хиксън.

Доказателства липсваха. Но беше сигурен, че М’Буна, а сигурно и полковник Зафар, по някакъв начин са свързани с Хари Хиксън и с това опасно, антипланово място — Рифовете на Космоса. Имаше косвени улики — изпусната дума, поглед, недоизказано изречение. Ган беше убеден, че съществува непрекъсната комуникация между Рифовете и планетите на Плана. При това в осъществяването й бяха въвлечени Технокорпуса и жизненоважни възли на Космическия Заслон.

Само ако успее да избяга… Не! Когато избяга, ще се върне вкъщи с доказателства и конспираторите ще бъдат изпратени в Банките за органи. Тогава ще заслужи най-голямата награда… А и Джули е някъде там…

Но сега го чакаше много работа.

Ган не смееше да води записки или да събира снимки, но също така не изпускаше възможностите да огледа и най-закътаните места на невероятната комуна, наречена Фрийхевън. Колко странно и смущаващо име — Фрийхевън1!

Като че ли свободата е толкова важна… Въпреки това не можеше да не му направи впечатление, че жителите на Фрийхевън изглеждат по-здрави, по-щастливи и дори по-целеустремени от милиардите щастливци, живеещи под благотворната власт на всемогъщата Планираща Машина.

Този очевиден факт го вадеше от равновесие.

Впрочем, задачата беше ясна. Ган с ентусиазъм се зае да събира сведения.

Във Фрийхевън живееха около две хиляди души. Бяха разхвърляни по фузоритните Рифове, простиращи се на стотици хиляди километри. Много от тях бяха пригодени за живот с помощта на особен лишей, отделящ кислород. Голяма част от рифовете нямаха атмосфера, но снабдяваха зараждащата се промишленост на Фрийхевън с метали и минерали.

Сигурно Ган е очаквал да види татуирани диваци, кълчещи се под звуците на тамтами, затова се оказа съвършено неподготвен за срещата с делова, съвременна колония. Имаше ферми и стада, и то не само пространственици, а и истински крави хернезейска порода, докарани по някакъв начин на крехкия риф. На един лишен от атмосфера риф, състоящ се почти изцяло от фузоритно желязо, беше построен стоманодобивен завод с ядрена електроцентрала, каквито Технокорпуса използваше на астероидите. Ган остана поразен от видяното. Веднъж сподели това с бащата на Карла, при когото живееше — нито гост, нито пленник. Обядваха и Бойси се наслаждаваше на превъзходните пържоли и виното, чийто аромат не отстъпваше на най-добрите френски вина.

— Не само храната, млади човече — отвърна доктор Сноу. — Самият живот е прекрасен! Има вкус, какъвто световете на Плана не са сънували!

Бойси се усмихна — снизходително и колкото може по-дружелюбно.

— Може би сте прав. Моля да ме извините, но аз не съм виждал други светове, освен тези на Плана.

Бащата на Карла доволно кимна: