Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 40

— Всичко е наред, Уеб! — успокои го гласът. — Ние спечелихме! Погледни!

Дишайки тежко и с отворена уста, Уеб повдигна глава и погледна машината на времето. Приборите край него бучаха и трептяха, набираха мощност. Цветът на Хрончо постепенно се изменяше. Бледото бисерно светене се сгъсти и стана аленочервено. После избухна и с грохот изчезна. А небето, накъдето и да погледнеш, стана привичното познато небе, като никога друг път родно и осеяно със звезди, облачета, вместо призрачните кули и непознатите летателни апарати.

Разкъсаната тъкан на времето отново се сля в едно цяло.

— Къде са те? — запита Уеб.

— Кои? Усмирителите ли? — иронично запита Рон. — Те сега са разпръснати в различни епохи и ги разделят милиони години. Няма причина за безпокойство, Уеб! Свършено е с тях, особено ако отчетем, че някои от тези епохи не са прекалено дружелюбни и гостоприемни.

Уеб се изправи на крака и пое дълбоко въздух. Луната освети две фигури, които лежаха завързани на земята. Маги и Смиг. Той се отправи към тях. Гласът на Рон продължаваше да звучи в мозъка му.

— Ние не бихме могли да ги победим в открита схватка, където силата надвива. Затова ни се наложи да ги надхитряваме. Ако те не бяха последвали след тебе или... след мене... или след нас, тогава бихме претърпели поражение. Но те ни подгониха. А, ето и девойката!

— Маги! — Уеб се наклони над нея и възкликна със страх в гласа: — Маги, какво ти е?

— Те са парализирани, Уеб — отговори му спокойно Рон. — Но бързо ще им мине, ако ми подадеш ръката си.

Уеб мълчаливо се съгласи, ръката му занемя, после се изправи по заповедта на чуждата воля и пръстите и докоснаха шията на момичето. Те бързо откриха необходимата точка, където нервните краища излизат под кожата, и се заеха ловко да я масажират. Маги се размърда и въздъхна.

— След минута ще дойде на себе си — произнесе Рон.

— Усмирителите бяха решили да ги премахнат. Мисля, че щяха да ги оставят тук да умират. Естествено ти имаш други планове за тях!

— Мога да се закълна, че е така — каза Уеб и се обърна към крехкото телце на Смиг. — Какво ще стане с тях?

— Дай ми още един път ръката си — и докато пръстите натискаха нужното място на шията на Смиг, гласът на Рон произнесе: — Знаеш ли, това човече ми е много интересно. Народът му е предшественик на моя. Във войната между гражданите и трогите. победиха именно трогите. Човечеството на моето време произлиза от тях. Когато гражданите те обследваха в лабораторията, аз разбрах, че те са абсолютно прави, когато те нарекоха трог. Та моето съзнание неотделимо присъствуваше в твоето. А мозъкът ми е мозък на трог, макар и повече развит.

— За минутка само — прекъсна го Уеб. — Искам да те запитам за нещо, Рон. Ти си ми много симпатичен и не искам да те обидя... Но ми се иска да знам през цялото ли време ще бъдеш в мозъка ми?