Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 7

Кнефи ще се подуе от гордост ако ни види как сме се запретнали с неговата развлекателна програма. Досега никой от нас не е успял да реши Теоремата на Ферма или нещо такова, но именно в това е смисъла. Та нали ако успеем да решим проблемите няма да има с какво да се занимаваме. Такава е функцията на развлекателната програма — да поддържа духът и умът бодри по време на това изключително скучно пътешествие.

Личните ни взаимоотношения? Всичко е наред, приятели, всичко е наред. Много по-добре, отколкото всеки от нас би могъл да се надява по време на предполетните курсове по индивидуална хигиена. Момичетата пият редовно шарените хапчета, четири дена преди края на менструалния цикъл ги сменят със зелените, следващите четири дена не взимат никакви хапчета и после пак отначало. В първите дни всичко това бе придружено с притеснителни шегички, но после стана ежедневие като миенето на зъбите. Ние мъжете всеки ден се тъпчем с червените таблетки (Ски ги нарече „стоп-светлини“), докато момичетата не ни кажат, че е време за отдих, тогава минаваме на Синия Дявол (така кръстихме антидота заради кошмарните му странични ефекти) и когато те минат на шарените, ние отново се връщаме към червените. Никой от нас не намираше какъвто и да е смисъл в тази въртележка. Но се оказа, че има смисъл. Аз например, въобще не си помислям за секс докато моята Фло не ме целуне по ухото и пошепне че, извинете ме за израза, изгаря от желание и тогава уха! Така е и с другите. Нарекохме залата в дъното на коридора, оная с широките нарове, хотел „Меден месец“. Всеки, който е на зор може да отседне в него. Досега не се е налагало да го ползват едновременно две двойки.

Прощавайте за тези интимни подробности, но нали казахте че искате да знаете всичко, а друго ново засега няма. Всички системи функционират нормално. Проверяваме ги отново и отново, но засега проблеми няма. Около нас не се вижда нищо интересно освен звезди. Нагледахме им се вече всички. Плазмената струя поддържа неизменно 0.75 G тяга. Почти престанахме да я чуваме.

Привикнахме дори с рециклиращата система. Не ни смущава вече нито вакуум-тоалетната, нито пък това, което става с отходните продукти, макар в началото да ни глождеше известно отвращение. Но сега всичко е наред. Отделените човешки екскрети — урина и фецес се смесват и преработват в цистерните с морски водорасли като полученият продукт преминава през хидропонните утаители, но разбира се вече като кафяво-зеленикава субстанция досущ като оная, с която баща ми тореше градината. Всички по-нататъшни процеси също са автоматизирани, така че следващата ни среща с тази материя е чак в кухнята — във вид на свежи червени домати, оризов пилаф или каквото сме поръчали. Малко ни липсват животинските протеини, но запасите ни от месо са ограничени и можем да си позволим хамбургер само веднъж седмично. Водата, която пием идва на практика от въздуха, от където я утилизират кондензаторите. Има свеж дъх, добре охладена е и на вкус е приятна. Разбира се, за да попадне във въздуха трябва да напусне телата ни с потта или да се изпари от повърхността на растенията, (които също се оводняват от преработения продукт на рециклиращите цистерни) така че като се замислим идва ни на ум, че всяка една водна молекула е преминала поне четиридесет пъти през бъбреците ни. Важното е, че това не става директно. Вярно е, че това което пием е пот и още нещо, но ако се замислим — с какво всъщност е пълно езерото Ери?