Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 8

Добре де, мисля, че засега стига. Предполагам, че вече сте придобили представа за ситуацията — носим службата с радост и сме ви благодарни за прекрасното пътешествие!

Вашингтон две

Докато чакаше за среща с президента, доктор Кнефхаузен препрочете последния доклад от звездолета, подсвирквайки си щастливо. „Носим службата с радост“. „И тогава уха!“ „Кнефи ще се подуе от гордост“ — така си и беше. Гордост за тях — тези малки чудеса там! Толкова храбри. Толкова силни.

Гордееше се толкова много с тях, сякаш и осемте бяха негови синове и дъщери. Всеки знаеше, че проекта Алфа Алеф е отроче на Кнефхаузен, но той се стараеше да скрие от света, че мислено разпространява бащинството си и над екипажа. Избрани бяха сред елита на света и той беше човекът, който ги бе поставил на местата им. Той вдигна глава и се заслуша в глъчката зад оградата, откъдето днешните отвратителни привърженици на уличното насилие упражняваха своя тормоз върху хората движещи света напред. Лумпени с дълги коси и мръсен морал. Но небесата принадлежаха на ангелите и Дитер фон Кнефхаузен бе избрал ангелите. Негово дело бе цялата селекционна програма (и ако в нея имаше някои моменти, за които би било по-добре да не се говори — какво от това?). Той бе създателят и на изключително важната програма за подготовка. Всъщност — той бе създателят на целия проект и той бе човекът, който бе убедил президента в неговата реалност. Техническата част не беше нищо друго освен много пари, отдавна известни научни концепции и машинария, която с малко желание човек би могъл да събере. Но всичко това не би могло да съществува ако не беше доктор Кнефхаузен, който пръв обяви за откриването на Алфа Алеф от неговата радиообсерватория на далечната страна (и я назова с това име, макар да бе в правото си да и даде което и да било друго, включително и своето собствено) и който продължи борбата сам, до пълното утвърждаване на проекта от президента.

Това беше борба трудна и горчива. „Но — помисли си той смело — най-лошото все още предстоеше“. Няма значение. Каквато и да е цената му, тя ще е оправдана. Тези доклади от „Конститюшън“ го потвърждават. Всичко върви точно както е планирано и…

— Извинете, доктор Кнефхаузен.

Той вдигна глава, за миг катапултирал обратно през почти половин светлинна година.

— Казах, че президента ви очаква.

— Ах, — рече Кнефхаузен. — О, да, разбира се. Бях се замислил.

— Да, сър. Оттук, сър — съвсем за кратко, докато преминаваха покрай прозореца, пред очите му се мярна сцена от стълкновението пред главния вход — войнствено размахвани надписи, сини облаци от сълзотворен газ, крясъци, викове.