Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 5

Залата се изпълни с шум. Държавният секретар извика развълнувано:

— Господин президент! Можем ли да публикуваме тази информация?

— Ще я публикуваме веднага след края на срещата — отвърна президентът.

Руубаруубарууба. Разнесе се гласът на председателя:

— Господин президент, сигурен съм, че ако ВИЕ кажете, че това е откритата от нас планета хората ще ви повярват. Но всичките тези точки толкова много си приличат, че се питам, дали доктор Кнефхаузен би могъл да задоволи любопитството ми като поясни — откъде знае, че точно това е Алфа Алеф?

— Диапозитив номер четири, моля — и задръжте номер три в гнездото.

Същата сцена, леко променена.

— Обърнете внимание, господа, че на тази снимка един от обектите е променил своето местонахождение. Ето този. Той се е преместил. Уверен съм, знаете че звездите видимо не извършват движение. Тази тук обаче изглежда се е преместила, защото снимката е направена от нашия спътник осем месеца по-късно, на обратния път от Нептун и планетата Алфа Алеф се е завъртяла по орбитата си. Това не е теория, това са доказателствата и мога само да добавя, че оригиналния запис, от който са направени тези копия се съхранява в Голдстоун, така че възможността за съмнение отпада.

Руубаруубарууба. Но по-високо и по-развълнувано. Кнефхаузен продължи доволно:

— И така, майоре, бихте ли върнали отново диапозитив номер три, да — а сега бихте ли превключили няколко пъти бързо от трети на четвърти, — по-бързо, ако обичате — благодаря ви.

Малката черна точка наречена Алфа Алеф заподскача напред-назад като тенис топка, докато всички останали точки-звезди останаха неподвижни.

— Това, което виждате се нарича „мигащ сравнителен процес“. Бих искал да подчертая, че ако това което привлича вниманието ви не е планета, то с вашето извинение, господин президент, това трябва да е най-смахнатата звезда, която някога сте виждали. Освен това, тя е точно на такова разстояние и с такъв орбитален период, каквито получихме от радиотелескопичните изследвания. Сега, има ли все още въпроси?

— Не, сър!… Страхотен си, Кнефи!…Ясно като кравешки задник на месечина!… Това, мисля, приключва въпроса… Сега ще им покажем на червените…

Гласът на президента се разнесе над останалите:

— Ако обичате — светлините, майор Мертън — каза той. — Доктор Кнефхаузен, благодаря ви. Ще ви бъда задължен ако останете още няколко минути за да подготвим текста на изявлението, преди да публикуваме снимките. — Той освободи с хладно кимване своя главен научен съветник и като огледа ухилените лица на членовете на кабинета, усмихна се сам с удоволствие.