Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 32

28 Разбирането идва късно. Съжаляваме за инцидента от

28 следващата седмица, защото прибързахме и сгрешихме.

29 Този, който говори от името на всички стори това

30 без да мисли. Ние, които сме тук след това съжалявахме

31 за това, което ще стане.

32 Парагр. осми. Вероятно се чудите {буквално: задавате

33 безсмислени въпроси за същността на хексаграмите} защо

34 общувааме с вас на този език. Причината е донякъде

35 евристична, донякъде в развлечението. Характерът на

36 този процес е такъв, че не бива да научите смисъла му,

37 преди да сте стигнали до края. Ние проправихме този

38 път. За да възстановим китайският от „И Цинг“ първо

39 трябваше да възстановим немският, от който е бил

40 направен английският превод. На всяка крачка ни

41 дебнеха грешки.{буквално: измамни призраци зовяха ни

42 по пътя неравен}. Много пукнатини има по нашия път.

43 Разгледайте ги внимателно, без да бързате, докато тези

44 пукнатини се превърнат в част от създаденото.

45 Парагр. девети. Казано е, че разполагате с осем дни,

46 докато пристигнат по-тежките частици. Смърт и

47 разрушение ще има не много. Препоръчваме всички летящи

48 ядрени реактори да бъдат приземени за периода на

49 инцидента.

50 Парагр. десети. Когато построите всичко наново,

51 изпратете ни съобщение, насочено към планетата Алфа

52 Алеф. Дотогава домът ни ще е готов. Ще ви изпратим

53 сал, с който колонистите да пресекат буйния поток.

Горният текст обхваща първите 851 групи от съобщението. Останалата част, състояща се от около 7500 групи не бе преведена задоволително. По мнение на консултанта от Института по Ориенталски езици вероятно останалата част е поема.

/подпис/ Дъруард С. Рихтер

Дъруард С. Рихтер

Май Чен, главен криптограф

на командването.

Да се предава: X X X САМО НА РЪКА

Вашингтон шест

Президентът на Съединените Американски Щати (Вашингтон) отвори бронирания прозорец на кабинета, наведе се навън и извика на своя Главен научен консултант:

— Хари, качвай се горе! Чакаме те!

Хари вдигна глава, помаха с ръка и продължи да джапа през подгизналата джунгла, в която се бе превърнала Северната морава. Пътят през обраслите шубраци, дъждът и калта бе труден, но президентът не изпита никакво съчувствие. Той затръшна прозореца и ядно промълви:

— По дяволите, този човек ме вбесява. Докога трябва да го чакам за да реша дали да преместя столицата или не?

Вицепрезидентката спря да плете и вдигна глава.

— Джимбо, миличък, защо се ядосваш? Защо просто не се преместим и да приключим с въпроса?

— Отвратителна работа — президентът се отпусна унило в креслото. — С такова нетърпение очаквах парада по случай Десетата годишнина. Десет години — това е нещо, за което заслужава да се биеш в гърдите! Не искам да го правя сред пънчетата, искам го на „Конститюшън“ авеню, като в добрите стари времена, с възторжените тълпи и репортерите с камери и всичко останало. Да видим тогава дали ще му стиска на тоя тъпанар в Омаха да твърди, че не съм бил истинският президент.

Жена му отвърна спокойно:

— Не се ядосвай заради него, скъпи. Но знаеш ли какво си мислех? На „Конститюшън“ авеню парадът ще изглежда малко рехав. Защо да не го направим на някоя по-малка улица?