Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 29

Но несправедливо обвиняваха него за тези бедствия. Той пишеше безкрайни писма до президента, в които го убеждаваше, че между сериозните проблеми на администрацията и проекта Алфа Алеф няма никаква връзка — градовете се бунтуваха от няколко десетки години, а доларът бе прицел за подигравка още от времето на Индокитайските войни.

Някои от тези писма той унищожи сам, други не намери на кой да предаде, ала няколко успя да изпрати — без никакъв отговор.

Един или два пъти седмично го посещаваше човек от Министерството на Правосъдието, за да му зададе отново същите безсмислени въпроси. Кнефхаузен подозираше, че се опитват да стоварят цялата вина върху него. Така да бъде. Той е готов да се защищава, когато му дойде времето. Или историята ще го защити. Миналото му е чисто. В морален аспект може би не съвсем чисто. Няма значение. Моралният аспект не е най-важният, когато става дума за въпроси от първостепенно значение, като натрупването на знания. Съобщенията от „Контситюшън“ носеха в себе си толкова много, макар че, трябваше да признае, някои от най-важните части бяха трудни за разгадаване. Още се мъчеха над Гьоделизираното послание и догадките за неговото съдържаниие си оставаха все още догадки.

Кнефхаузен често задрямваше и сънуваше, че е на „Конститюшън“. Почти година бе изминала от последното съобщение. Опитваше да си представи какво правят на кораба. Вече са доста отвъд средата на пътя, в спирачен режим. Звездната дъга се разширява и разлива с всеки изминал ден. Черните кръгове пред и зад тях постепенно намаляват. Скоро ще видят Алфа Кентавър, както никой досега не я е виждал. Тогава именно трябваше да разберат, че планетата Алфа Алеф не съществува, но те вече отдавна го знаеха. Неговите чудесни храбри деца! Въпреки всичко те продължаваха напред. Какво значение, че се занимават с глупости като наркотици и секс? Обществото се изправя срещу тези неща, но именно тези, които стоят над него създават правилата. Още като дете бе научил, че гордият, боготворен от масите водач смърка кокаин, че храбрите войни предпочитат да се отдават на сексуални удоволствия със също такива като тях храбреци. Един интелигентен човек не бива да обръща внимание на тези неща, което бе още едно доказателство, че човекът от Министерството на правосъдието, който непрестанно се интересуваше от миналото му, не бе много интелигентен.

Хубавото на този от правосъдието му беше, че човек може да си направи някои изводи от неговите въпроси и че рядко, но наистина много рядко, самият той отговаряше на въпроси. "Получихте ли съобщение от „Конститюшън“? „Не, разбира се, че не, доктор Кнефхаузен, а сега бихте ли ми казали отново — кой ви подучи за тази грандиозна фалшификация?“