Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 22

Острота на зрението: Обектът Джеймс Медисън Барстоу още от най-ранна ученическа възраст страда от късогледство — вероятно вследствие на прекомерно четене, което се е опитал да корегира с помощта на очни упражнения, близки до „метода на Бейтс“ (виж обяснителните бележки). През подготвителния период на проекта Алфа Алеф зрението му бе оптимално. Бивши негови колеги посочват изключителния му интерес към проблема за подобряване зрителната острота. Допълнителни разяснения: Имаме сведения, че в кръга на интересите му също влизат паранормални феномени като ясновидство и предвиждане на бъдещето и възможно е, макар да изглежда невероятно, под горепосоченият термин да се има предвид „поглед напред в бъдещето“.

И така нататък и така нататък.

Кнефхаузен седеше, вперил изпълнен с любов и копнеж поглед в разхвърляните хартии. Неговите деца! Великолепни… непослушни… и толкова трудни за разбиране. Колко несправедливо от тяхна страна да скрият по такъв начин изключителните си постижения. Тайната на водородното сливане! Дори само това е в състояние да оправдае проекта! Но къде е тя? Скрита в безсмислица от гадни числа! Кнефхаузен не можеше да не оцени елегантността на метода, неговата изумителна простота.

Дешифрирането? Написаното число се разделя на две колкото може пъти и броят на извършените деления ще ни даде първата буква. След това започваме да делим на следващото просто число — 3 — и така получаваме втората буква. Но практическите затруднения! Компютърните данни сочат, че само разшифроването на първото голямо число ще отнеме 25 години! ДВАЙСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ! А междувременно в това число ще лежи скрита тайната на водородното сливане и може би много други велики тайни, между които със сигурност и тайната на неговото собствено благополучие през следващите няколко седмици…

Телефонът иззвъня.

Той сграбчи слушалката и извика:

— Да, господин президент!

Но беше избързал. Това бе само разтревожения, но решителен глас на секретарката.

— Не е президента, доктор Кнефхаузен. Обажда се сенаторът Копли и иска спешно да говори с вас. Той казва…

— Не! — изрева Кнефхаузен и трясна телефона. В същия миг съжали. Копли беше човек с положение — председател на Комитета на Въоръжените Сили и не бе подходящ за противник особено сега. Години наред той търпеливо се бе мъчил да го превърне в свой приятел. Но Кнефхаузен не можеше да разговаря нито с него, нито с който и да е друг, докато президента не отговори на повикванията. И макар че в йерархическата стълба Копли заемаше висок пост, той не стоеше над Кнефхаузен. Когато върхът на тази стълба отказваше да разговаря с него целия останал свят не съществуваше.