Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 23

Той се опита да направи обективна преценка на ситуацията. Натискът върху президента в момента бе огромен. Безредици по улиците на всички градове. Пълна международна политическа бъркотия. Предстоящите избори, в които президента искаше да бъде избран за трети път — и необходимостта от промени в закона, които да осигурят тази изборна победа. И най-вече — слуховете, които се разпространяваха за „Конститюшън“. Той многократно предупреждава президента. Но президентът за съжаление не го послуша. Кнефхаузен го убеждаваше, че тайна известна на двама е вече компрометирана, а тайна известна на повече от двама, въобще не е тайна. Но по настояване на президента, тайната ставаше достояние на постоянно растящ кръг от официални лица — и какво от това, че те се бяха заклели? Това не попречи на изтичането на информация. Вярно, по-малко отколкото се опасяваше. Но повече, отколкото бе необходимо.

Той докосна нежно с ръка докладите от „Конститюшън“. Тези добри деца, все още можеха да оправят нещата… тези чудесни деца…

Той бе човекът, който ги бе направил чудесни. Идеята бе негова. Подбора също негов. Той бе направил всичко възможно и дори невъзможното за да бъдат точно те, а не други, членовете на екипажа. И най-накрая — той бе взел всички необходими предпазни мерки за да осигури и преосигури тяхната лоялност към програмата. Подготовка. Дисциплина. Привързаност и приятелство. И най-сигурните връзки — примесени с хранителните запаси, заложени в развлекателните програми и записи — най-модерни средства за постоянно подсъзнателно психостимулиране на едно единтсвено непреодолимо желание за стриктно и безотказно изпращане на доклади към Земята. Каквото и друго да се случи, винаги оставаше тази последна сламка. Информацията ще е трудна за разгадаване, но тя неизменно ще пристига. А на тях не им остава нищо друго освен да се подчинят на тези негови заповеди — по-силни от Божийте — и като Мартин Лутър да кажат „Ich can nich anders“ и нито Папа, нито инквизиция да не разколебаят вярата им. Те ще научават и ще съобщават за наученото и така инвестициите ще бъдат стократно платени…

Телефонът!

Още преди да го е поднесъл към устата си той извика:

— Да, да, гасподин президент! Тук е Кнефхаузен, да!

Но не беше президентът.

— Кнефхаузен! — изрева мъжът от другия край на линията. — Слушай добре защото ще ти кажа това, което казах на тази свиня — секретарката ти. Ако не разговаряш с мен СЕГА ще изпратя Четвърта Бронетанкова Дивизия да те арестува и да те доведе при мен! А сега слушай!

Кнефхаузен мигновено разпозна гласа и стила. Той пое дъблбоко въздух и се опита да запази спокойствие.

— Добре, сенатор Копли — произнесе той. — Какво има?

— Гърнето се спука, момче! Това е. Твоят човек в Хънтсвил, как му беше името там, фотографът…

— ХАУПТМАН?

— Точно той! Искаш ли да знаеш къде е сега, тъпо немско копеле?