Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 20
Фредерик Пол
Слушайте, я да ви помогна малко. В съобщението се включва и откритието на Ски за съхраняване на плазма до 500 К милисекунди, така че като го разшифровате ще можете да построите ония водородни реактори, за които толкова много мечтаехте когато заминавахме. Това ще е моркова пред носа ви, така че захващайте се с де-Гьоделизацията. Плазмения двигател работи чудесно, макар че разбира се съжаляваме за това, което стана, когато променихме принципа на задвижване на двигателя. При експлозията загина Уил Беклънд, а останалите се отървахме по чудо.
Както и да е. Трябва да свършвам защото енергията е на изчерпване и не бих искал да объркам нещо по доклада. Той следва:
1973354 + 331852 + 172008 + 548 + 39606 + 288 и извадете 78.
Късмет, приятели!
Вашингтон читири
Кнефхаузен вдигна глава от купищата документи на бюрото. Той потърка очи и въздъхна. Беше спрял да пуши заедно с президента, но сега също като него бе решил да пропуши отново. Отровата си е отрова, няма съмнение. Но поне намалява напрежението, а той имаше страшна нужда от това. „И какво като гълташ отрова“ — мислеше си той. „На този свят има и по-опасни неща от отровата“.
От всяка гледна точка последните две години бяха изключително тежки за него. Всичко започна невероятно добре и заплашваше да завърши ужасно зле. Не толкова зле, колкото в поизбледнелите спомени от детството, когато всички бяха бедни, Берлин беше толкова студен и единствените топли дрехи, с които разполагаше бяха от Winterhilfe. И в никакъв случай толкова зле, колкото в края на войната. Нито пък като в онези първи години в Южна Америка и Близкия Изток, когато животът бе труден дори за богаташи като фон Браунови и Ерикови, а той трябваше да преживява с белене на картофи и натискане на копчетата в асансьора. Но по-лоши и по-тежки от тези, които би могъл да очаква един мъж на върха на своята кариера.
От гледна точка на логиката проектът Алфа Алеф бе неоспорим! При тази мисъл той стисна зъби. Проектът ще работи, не, Боже, той работи и ще промени света. Бъдещите поколения ще отсъдят.
Но бъдещите поколения още никакви ги нямаше и за момента нещата се развиваха лошо.
Това му напомни да позвъни на секретарката си.
— Успяхта ли да се свържете с президента? — попита той.
— Съжалявам, д-р Кнефхаузен. Опитвам всеки десет минути, както ми наредихте.
— Хм — изръмжа той. — Не, чакайте да видя. Има ли някакви позвънявания?
Прелистване на хартия.
— От информационната служба отново питаха за последните слухове. От офиса на Джак Андерсън. Човекът от СиБиЕс.