Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 18

Разбира се ние осъзнавахме, че звездите са си там. Можехме да определим местонахождението им с помощта на детектора за фазово преместване, също както можем да изпращаме и получаваме съобщения като изместваме честотите. Но просто вече ве можем да ги видим. Тези, които лежат по посока или противоположно на полета, където векторната ни скорост е от 0.34 до 0.37 С (в зависимост от това дали са пред или зад нас) просто вече не излъчват във видимата честота. А останалите са преместват обозримо от една спектрална линия към следващата вследствие релативистичтните ефекти. С две думи бягаме като побъркани от едно Нищо зад нас към друго Нищо пред нас и картината е доста страшничка.

Дори звездите разположени встрани от нас показват релативистични цветови промени. Всичко това прилича на една огромна кръгла дъга като онези, които се виждат понякога от самолет. Само че тази кръгла дъга е около нас. Около черната дупка пред нас звездите мъждукат с червеникава светлина. По-встрани те стават оранжеви, после жълти, а онези около черната дупка зад нас са мътно-зелени, ярко сини и пурпурни. Джим Барстоу изпитва с тях остротата на зрението си и почти е в състояние да ги сравни с картата на звездното небе. Аз обаче не мога. Освен това, той съзира в черната дупка пред нас нещо, което аз не виждам. Смята, че се касае за доста ярък радиоизточник, вероятно Кентаврус А и твърди, че излъчвал в целия видим спектър. Има предвид видимия спектър на неговите очи. Не съм сигурен дали моите са толкова чувствителни. Може би има някакво слабо, разсеяно сияние там, подобно на gegenschein, но не съм убеден. Както и останалите.

А дъгата е красива. Заслужава си пътуването. Фло се запали по рисуването с маслени бои — иска да я претвори и да ви я изпрати. Всъщност, когато научи за номера, който сте ни скроили тя ужасно се ядоса и дори бе намислила да постави в картината малка атомна бомба или нещо такова. (Но сега вече и мина. Или поне така ми се струва).

Така че вече не ви се сърдим толкова много, макар че дори аз доскоро изпитвах желание да ви кажа някои лоши неща.

…Току що прослушах записаното досега и ми се стори, че е доста объркано и неясно. Съжалявам за това. За мене е трудно да го правя. Нямам предвид интелектуалното усилие, (като това за решаване на шахматни проблеми или тензорното анализиране) а усилие като да копаеш в пясък с чаена лъжичка. Отвикнал съм да подреждам мислите си по този праволинеен начин. Опитах се да накарам някой от другите, но никой не се нави. Затова пък получих един куп безплатни съвети. Според Дот не трябвало да си губя времето в спомени по стари методи за комуникация. Тя предложи да ви изпратим зашифрован с прости числа доклад, като предполагаше, че разшифриращите ви програми ще са в състояние да се справят с него за десет до двайсет години и тогава ще получите пълната информация за това, което става тук. Аз възразих, че има определени практически трудности. Не говоря за подготовката на доклада. Шикалки, можем да се справим с него начаса. Помня всичко с изключение на разни незначителни дреболии като стандартния ден за припомняне, за който въобще не искам да си спомням. А и другите не искат. Но продължителността на излъчване ще е твърде голяма. Не разполагаме с достатъчно енергия за да изпратим пълния доклад, особено след инцидента. Дот предложи да го Гьоделизираме. Аз възразих, че сте твърде тъпи за да успеете да го де-Гьоделизирате. Тя пък каза, че опита ще ви е от полза.