Читать «Плененият марсианец» онлайн - страница 7

Той отпи малка глътка бренди, наведе се напред и лицето му стана сериозно.

— Трябваше да дам възможност на марсианеца да се развива. Това означаваше да му осигуря водна среда, която да се доближава колкото е възможно повече до онези условия на Марс, съществували допреди явлението Щернвайсер. И всичко се крепеше само на догадки, мистър Дънлоп! Мога само да кажа, че късметът не ме изостави. И дори тогава… ами да, представете си, че сте бебе. Да предположим, че вашата майка ви е изоставила на Юпитер и вие ритате и си мокрите пеленките. Да предположим още, че с вашето отглеждане се заеме някакво чудновато на вид същество, което прилича на майка ви толкова, колкото майка ви прилича на храст.

— Д-р Спок изобщо не помогна — поклати той важно глава. — Ами въпросът с реда! Приучването към ползването на тоалетната! И освен това аз имах, така да се каже, само един гол ум. Умът на възрастния марсианец е велик, но преди да може да създава, той трябва да бъде натъпкан с информация и това, мистър Дънлоп, ми отне цели шест години.

— И така — изправи се той — може би ще ми кажете какво искате?

Като човек, губещ ума си, Дънлоп започна ужасно да заеква:

— Ис-с-скам п п-половината от п-п-п…

— Искате половината от печалбата?

— Т-т-точ…

— Разбирам. За да запазите моята тайна, искате да ви дам половината от всичко, което съм спечелил от изобретенията на моя марсианец. А ако не се съглася?

— Но вие трябва да се съгласите! — рече Дънлоп, обзет от внезапен смут. — Ако изд-д-дам вашата тайна, всеки би могъл да направи като вас.

— Само че спечеленото вече е у мен, мистър Дънлоп — възрази логично Лафит. — Не, това не е достатъчно силен аргумент… Но — продължи той след кратка пауза — аз се съмнявам, че такова възнаграждение ще ви накара да мълчите. А в действителност наистина не искам тази история да се разчуе. В края на краищата при катастрофата на „Солар Аргъси“ загинаха шестима човека, а за подобни неща няма давност.

Той докосна леко Дънлоп по рамото:

— Елате с мен. Нали сте стигнали до извода, че в тази къща има марсианец? Искам да ви покажа колко прав сте били.

През цялото време, докато вървяха по дългия, застлан с килим коридор, Дънлоп долавяше тихо пощракване и шумолене, които като че ли се разнасяха от стената.

— Това твоите т-т-телохранители ли са, Лафит? Не се опитвайте да хитрувате!

Лафит сви рамене.

— Излезте, момчета — каза той, без да повишава глас и на няколко стъпки пред тях в ламперията се образува отвор, през който излязоха Смъртта и Хлорофилът.

— Извинете за преди малко, мистър Дънлоп — рече Хлорофилът.

— Не съм з-з-злопаметен — отвърна Дънлоп.

Лафит спря пред някаква врата с двойна ключалка. Той превъртя езичетата и и вратата, водеща към една тъмна и влажна стая, се отвори.

— Врррууум, врррууум — се разнасяше като силен, дълбок тътен от вътрешността на стаята.

Зениците на Дънлоп бавно се разшириха, за да поемат повече светлина, и той започна да различава силуети.