Читать «Най-богатият човек в Левитаун» онлайн - страница 5

Марджъри седна с цигара в ръка, поставена в едно дълго, дълго цигаре, което й бях купил, за да изгладя някакво недоразумение една година след сватбата ни. Тя погледна най-напред мен, а след това многозначително и цигарата и аз станах да й поднеса огън.

— Благодаря, скъпи — рече гърлено тя.

Беше преоблякла и себе си, и бебето. Сега носеше тоалет, по-подходящ за една сънаследница на тлъста сума пари, която забавлява бившия си съпруг. Носеше пеньоар от златисто ламе, който само час след обаждането на репортера от „Асошиейтед Прес“ бе купила на кредит, с какъвто никога не сме разполагали преди появата на сутрешните вестници в магазините из Левитаун.

Това ме подсети за нещо. Пари. Кому бяха необходими пари? Каква бе ползата, че бях наследил всичките тези пари от чичо Ото, щом не мога да хвана Уини за ухото и да го изхвърля?

Изчаквах от благоприличие.

— Всичко това е много интересно, Уини, обаче…

— Харлан, детето! — изкрещя Марджъри. — Дръпни го от солените курабии!

Подчиних се, докато Уини обясняваше плахо зад гърба ми.

— По форма тези завързани на възел курабии приличат на детски ръце, събрани за молитва — или поне така са смятали през седми век. За една минута сръчният пекар може да сгъне повече от тридесет и пет курабии. Машините, естествено, са по-бързи.

— Уини… — казах аз.

— Искате ли да знаете етимологията на думата „флот“? Повечето хора смятат, че тя е свързана с моряците.

— Уини, чуй ме…

— Но не е така. Произходът й е свързан с черноработниците по вътрешните плавателни канали осемнадесети век, Англия. И така тези черноработници…

— Уини, махай се! — рекох твърдо аз.

— Харлан!

— Не се бъркай, Марджъри! — казах й аз. — Уини се домогва до парите ми, това е всичко. Само че аз не ги притежавам толкова отдавна, че да искам да ги хвърли през прозореца. Освен това кой иска да управлява света?

— Да, но… — изрече замислено Марджъри.

— При всичките тези пари, които имаме? — изкрещях аз. — Кому е притрябвало това?

Уини притисна с длани глава.

— Ох! — простена той. — Почакай, Харлан. На мен ми е необходима само парична помощ. В главата ми са запечатани дългосрочните обороти на всички акции на борсата — разпределения и дивиденти, и регистрите за доходите от хиляда деветстотин и четвърта година! Известни са ми и тайните знаци, които посредниците дават с ръка при продажбата на ценни книжа — като махнат нагоре, трябва да се купува, като махнат надолу, трябва да се продава, виждаш ли как са свити пръстите ми? Това означава, че разликата между костуемата и пазарната цена е три осми пункта. Дай ми един милион долара, Харлан.

— Не.

— Само един милион, нито цент повече. Ти можеш да си го позволиш. И аз ще го удвоя само за една седмица, ще го учетворя за месец, а след една година ще имаме един милиард. Един милиард долара!