Читать «Най-богатият човек в Левитаун» онлайн - страница 3

Той беше като навит грамофон.

— Това е без да вземем предвид спонтанната мутация — добави той — или предизвиканата. А ако се вземат под внимание факторите на околната среда in intero — а именно антибиотиците с широк спектър на действие, утрояването на степента на основната радиация в резултат на ядрените оръжия, последиците от диетите et estera, — да, според мен вероятността от предизвикана мутация е твърде висока. Да. Може би от порядъка на…

— Ето ти аспирина — прекъснах го аз. — А сега какво искаш?

— Харлан! — гласът на Марджъри прозвуча заплашително.

— Добре де, искам да кажа — какво всъщност искаш?

Той опря глава на дланите си.

— Искам да ми помогнеш да покоря света — каза той.

Гръм от ясно небе!

— Иди донеси парцал! — разпореди Марджъри — детето тъкмо бе разляло водата на кученцето. Тя ме погледна втренчено и се усмихна на Уини. — Хайде! — заувещава го тя. — Глътни си аспиринчето, а по-късно ще поговорим и за твоето пътешествие около света.

Той обаче нямаше това предвид.

Да покори света. Чух го съвсем ясно. Отидох да взема парцал, защото това все пак щеше да ми даде някаква възможност да размисля как да постъпя с Уинстън Макнийли Макгий. Мисълта ми е какво още бих могъл да искам от света? Чичо Ото ми бе завещал света или поне такава част от него, каквато едва ли някога съм мечтал да притежавам.

Когато се върнах, Уини се клатушкаше из стаята, следван на почетно разстояние от моята съпруга, която държеше бебето. Тя тъкмо питаше бъдещия покорител на света:

— Ти как научи за харлановия страшен късме… искам да кажа, за трагичната загуба от смъртта на неговия скъп чичо?

— Прочетох във вестника — простена той, като си играеше безцелно с телефонната слушалка.

— Всяко зло за добро — каза Марджъри с философски тон, като човъркаше ухото на детето и вадеше оттам бисквитени трохи. — Скъпият Ото живя охолен и пълноценен живот. Като си помисли човек за всички онези години, прекарани от него в Йемен! И колко ли доволен е бил, че именно на него е била възложена инсталацията на най-големия нефтопреработвателен завод западно от Суец!

— Източно, скъпа. Източно. Кралство Мутау Акелайт е на юг от Саудитска Арабия.

Тя го изгледа многозначително, но каза само:

— Уини, ти си се променил.

И това си беше така, но в името на истината тя също се беше променила. Не беше в характера на Марджъри да лицемери. Беше ми ясно защо се превзема пред бившия си съпруг — това не бе голяма беда. Тя искаше да покаже на този нещастник, че сега живее много по-охолно, отколкото би живяла някога с него. Трагичната загуба на моя скъп чичо никога не бе пробудила дори миг на съжаление у нея — нито пък у мен, истината по този въпрос е, че допреди да се обади репортерът от „Асошиейтед Прес“, тя дори и не подозираше, че имам някакъв си чичо Ото. А и аз самият бях съвсем забравил. Ото беше братът, за когото в семейството на майка ми не се говореше. И откъде ли можехме да знаем, че той трупа на Арабския полуостров съкровища от нефт и злато?

Телефонът иззвъня — Уини бе поставил несъзнателно слушалката на вилката.