Читать «Отшелника» онлайн - страница 124

— Но вие самият се нуждаете от парите!

— Не. Годеницата ми е много богата, притежава милиони. Ето как сега аз съм в щастливото положение да дам при бракосъчетанието на сестра ми повече от двеста хиляди долара.

Хагенау онемя. Едва след известно време изрече със затруднение:

— Двеста… хиляди… долара! Та това са половин милион гулдена!

— Хилда не бива да живее в нищета. Сега мислете за работата каквото искате. Моля, не казвайте нищо на оберлейтенанта. Ако двамата останат верни на любовта си, щастието няма да закъснее!

Тръгна си.

Застанал до прозореца, старият се загледа с просияли очи след него и промърмори:

— Половин милион! Бог ме подкрепя! Кой би го помислил! И каква снаха! Едва сега започвам да живея! Досега бях твърде глупав, за да бъда истински щастлив!

Доктор Холм искаше да посрещне княз Ван Зоом. Ето защо сега се прибра в къщата, в която живееше баща му. Оттам можеше да обгръща с поглед водещото към Вилдау шосе. Не бе чакал кой знае колко дълго и пристигна един файтон. Холм излезе пред къщата. Колата спря и от нея слязоха князът, прокурорът и асесор Фон Шуберт.

Отидоха в близката странноприемница, където Холм направи кратък доклад. Започна с разговора на Фалкенщайн баща и дъщеря, който неволно бе подслушал, скрит в храстите, и завърши със събитията от изминалата нощ.

— Много правилно постъпихте, като телеграфирахте — каза князът. — Разпитвахте ли за верижката и детските дрешки, потърсихте ли ги?

— Не. Не исках да се меся самоволно.

— Много добре! Когато преди време съумях да накарам Лена Розенбаум да ми предаде така наречената истинска верижка, за да я върна на Рихард Бертрам, естествено си нямах и понятие, че съм получил фалшификат. Следователно не само Розенбаум са били измамени, но и аз. Рихард Бертрам действително е смятаният за мъртъв Роберт фон Хелфенщайн. Неговите права междувременно бяха признати въз основа на достатъчно други доказателства и без истинската верижка. А сега нека потеглим за Грюнбах и да отидем до тази кула. Впрочем трябва да пратим да повикат лекаря и да го вземем с нас. Той задължително ще ни бъде необходим.

Беше изпратен човек и лекарят се яви веднага. Той успокои господата по отношение оберлейтенант Фон Хагенау. Попитан за Отшелника, отговори:

— Още не е дошъл на себе си. Аз измъкнах ножа, наистина, и го превързах, но не храня надежда. Убеден съм, че ще умре още днес.

Междувременно Холм беше поръчал втори файтон. Господата се настаниха и потеглиха за Грюнбах. Слязоха при замъка и се отправиха към кулата.

Когато Холм и Хагенау напуснаха кулата и оставиха на стража Хаук заедно с „яките мъже“, тимпанистът се намираше в много своеобразно настроение. Мъжът, който лежеше тежко ранен на пода в стаичката, с нож в гърба, посред раклите и сандъците, съдържащи богатството му… да е неговият чичо, който беше причинил толкова мъка на семейството?

Хаук искаше да го знае със сигурност. Придърпа си един стол и се намести с надежда, че Отшелника скоро ще дойде отново на себе си и ще му даде обяснение.