Читать «Отшелника» онлайн - страница 126

Думите му замряха в неразбираемо мотолевене. Погледът му се оцъкли, беше мъртъв. Тимпанистът затвори очите му, подържа още известно време ръката му и се отдръпна. Пред очите му играеха пламъци, ушите му бучаха. Трябваше да се махне навън, да подиша чист въздух. Излезе и няколко часа се скита из гората.

Когато се върна, Холм стоеше пред вратата.

— Къде се дянахте? — попита. — Господата вас чакат.

— Защо? Мислех, че има други неща за вършене!

— Те отдавна вече са уредени. Фройлайн Теодолинде призна всичко. Верижката и детските дрешки бяха намерени в замъка. Елате горе!

— Най-после! — каза князът, когато двамата влязоха. — Ние се заехме с вашите работи. Вие сте наследник на Отшелника и сега сте богат човек.

— Слава на Небето! На колко възлизат вехториите?

— Далеч над деветдесет хиляди гулдена.

— Девет… десет… хи…

— Да. Естествено, от тях трябва да се приспадне общоприетият за страната данък наследство.

— Мътните го взели! Той да не вземе да излезе сто хиляди гулдена?

— Надали! — засмя се князът. — Впрочем аз ще ви отпусна един аванс от наследството. Ще получите две хиляди гулдена. Ето ви лист. Напишете, моля, разписка!

Хаук направи такъв скок, че докосна с глава тавана. Получи парите и се осведоми:

— Как ще се уреди погребението?

— Ще поговорим по този въпрос с кмета — отвърна князът. — Значи няма да останете злопаметен към чичото?

Хаук поклати глава.

— Вие сте мъж по сърцето ми — усмихна се князът. — Сега нека отидем до кмета!

Вернер, касиерът на театъра, седеше в жилището си и се взираше, клатейки глава, в телеграмата, която беше получил. Отново прочете неразбираемото послание:

„Хер театралния касиер Вернер, «Алтмаркт» 13, четвърти етаж, задната къща.

Идвам специален влак… Бързо гарата… Доведете всичкия домашен народ.

Тимпанист Хаук“

Вернер не знаеше какво да мисли. За щастие, точно сега дойде полицаят Фридрих, за да посети Емили. Той прочете текста и каза.

— Подадена във Вилдау? Нататък днес замина князът с няколко служители. Сега се случват много странни неща. При всички случаи трябва да отидете на гарата.

— С цялото семейство?

— Да. И аз ще дойда с вас.

Когато стигнаха на гарата, Фридрих се осведоми в диспечерната и научи, че действително е оповестено за извънреден влак, който се очаква след десетина минути. Той се отправи с Вернер и семейството му към перона.

Извънредният влак пристигна и спря. Началник-влакът скочи и отвори с дълбок поклон вратата на купето първа класа. Тимпанистът Хаук слезе и веднага се запъти към чакащите.

— Чудесно! — зарадва се той. — Получихте ли депешата ми?

Вернер беше напълно слисан и отговори с насрещен въпрос:

— Как се добрахте до този извънреден влак, хер Хаук?

— Ще ви разкажа. Само ме последвайте! Ще поискаме да ни дадат в ресторанта на гарата едно сепаре.

Вернер и Фридрих го последваха удивени. Вече предполагаха, че не е с всичкия си. Но още повече ги хвана страх за него, когато поръча на келнера да донесе изискана закуска с вино и да изстуди една дузина бутилки шампанско.