Читать «Отшелника» онлайн - страница 123

— Бих желал да засегна един въпрос — каза той, — който е от изключително голяма важност за мен и при всички случаи касае и вас, хер доктор. Аз обичам откровеността, а вие сте порядъчен мъж. Моят син преди малко сподели с мен, че обича сестра ви.

Холм не показа следа от изненада. Кимна леко и отбеляза:

— Зная. Вие, естествено, не одобрявате тази любов.

— Имам много уважителни причини да го правя!

— Разбирам и не мога да ви се сърдя. За съжаление, имам пълно основание да предполагам, че любовта е взаимна.

— Ах! Какво говорите!

— Да. Хилда е… е, аз съм й брат и нямам право да я хваля. Но тя не отстъпва по нищо пред една дама с хиляди благородни предци. Аз, разбира се, съзнавам, че това влечение е безперспективно, и в тази връзка ми хрумва нещо. В най-близко време заминавам с годеницата си за Италия и ще взема Хилда със себе си.

— Мислите, че двамата ще се забравят? — попита старият Хагенау.

— Поне ще опитам. Но Хилда притежава такава дълбока душевност, че почти не ми се вярва да постигна такъв резултат.

— Защо тогава да й причинявате болка? По-добре я оставете тук!

— Да я оставя тук? О, виждате ме учуден, милостиви хер. Мислех, трябва да ви докажа, че…

— Дрън-дрън! — беше прекъснат. — Аз бях казал на моя син, че по-добра снаха от фройлайн Хилда не бих могъл и да желая.

— Как? Казали сте му това?

— Да. Вярно, нямах и представа, че на моето момче действително е хрумнало да се влюби в нея. Нека си поговорим откровено. Аз съм светски човек, но съм лош бизнесмен. Моят син си нямаше и понятие за това. Той ме считаше за невероятно богат и в този дух живееше. Бях принуден да му отворя очите и да му кажа, че само едно сродяване по сметка може да ни спаси. Момчето беше готово, но бе видяло сестра ви. Сега ми съобщи, че предпочитал да гладува, отколкото да се продаде на някоя друга. Аз съм същият особняк като него. Наслаждавал съм се на живота и знам, че има само едно щастие, а именно това, към което той сега се стреми. Той трябва да го има. Могат да ми вземат всичко и да ме изхвърлят оттук. Аз ще се изсмея. Той ще трябва да напусне службата, наистина, но не е без способности. Назначението следователно му е несъмнено сигурно, макар и на цивилна служба. Е, тогава може да се ожени за сестра ви и аз ще се преселя при тях. Ще бъдем скромни и няма да гладуваме.

Холм се надигна от мястото си и закрачи възбудено напред-назад в стаята. Накрая каза:

— Това е великодушие, което не съм предполагал. Наистина ли говорите сериозно, милостиви хер?

— Напълно! И съм убеден, че Хилда е поне също толкова достойна колкото моето прогнило родословно дърво.

— Вие, следователно, давате съгласието си за женитба?

— Безусловно!

— Ето ръката ми! Вие ме накарахте да ви уважавам заради вас лично, а не заради аристократичното ви име. И понеже бяхте откровен към мен, аз също искам да бъда такъв към вас. Хилда може да очаква от мен сватбен дар, който сигурно ще я предпази от гладуване. В хода на моите турнета бях събрал една сума, която, за съжаление, в даден момент пропадна. Въпросната банка междувременно се възстанови и просперира и ми върна загубата заедно с добри лихви. Тази сума определям като зестра на моята сестра.