Читать «Отшелника» онлайн - страница 118

— Ще се случи нещо! Бързо долу! Да преместим стълбата при другия прозорец!

Секунда по-късно бяха стигнали земята, а в следващия миг стълбата бе облегната над следващото прозоречно отверстие. Двамата се изкачиха с възможно най-голяма бързина и погледнаха вътре.

Видяха старата, обкована с желязо и магарешка кожа ракла, каквито се употребяваха в миналото столетие, а до нея скрина и сандъка. Бяха отворени. Какво се намираше в тях, Хаук и Холм не можеха да видят. Забелязаха само, че Отшелника посочи с ръка сандъците и пусна горда, надменна усмивка. Теодолинде приближи и погледна в раклата. Заговори, но отвън не можеха да разберат думите й.

Баща й също пристъпи. Подслушвачите сега имаха и трите действащи лица ясно пред очите си. Баронът, който стоеше от лявата страна на Отшелника, му каза нещо. Винтер се наведе ниско, за да посегне в раклата.

В същия миг ножът проблесна в ръката на Фалкенщайн и острието прониза плешката на Отшелника. Намушканият нададе силен, ужасяващ крясък и се изправи с разкривено от болка лице.

— Господи Исусе! Те го убиват! — извика Хаук много по-високо, отколкото бе възнамерявал.

— Почакай, негоднико! — изкрещя Холм.

— Замахва за втори път! — ужаси се Хаук.

Холм стоеше твърдо на стълбата. Още при първото намушкване беше смъкнал рязко пушката от рамото и я бе взел за стрелба. Едновременно с думите си натисна спусъка. Изстрелът отекна и баронът, който тъкмо бе нанесъл втори удар, залитна и се стовари на пода, улучен в главата. Отшелника също рухна с ножа в гърба.

Теодолинде нададе крясък на ужас, който в действителност не можа да се чуе, защото потъна в силно издрънчаване и трясък, Холм разби с приклад целия прозорец, при което стъклата и старата, прогнила рамка изпопадаха в малката стаичка. Теодолинде се строполи до баща си.

— Напред! — изкомандва Холм. — Може би все още ще можем да помогнем!

Стъпи върху перваза, провря се през прозоречното отверстие и скочи в помещението. Хаук, който се бе изкачил само дотолкова, че да може да надзърта вътре, се изкатери бързо по-високо и го последва.

— Убийца! Вие сте моя пленница! — извика Холм. Хвана момичето и го дръпна от пода.

Тя го погледна с широко разтворени очи, сякаш виждаше призрак.

— Убийца? Аз? — проломоти. — Това не е вярно, не е вярно! Пуснете ме!

Отскубна се и скочи към вратата да побегне. Но Холм бързо я улови, запрати я обратно и каза:

— Хер Хаук, пазете тая усойница, докато аз проверя има ли живот още в тези мъже.

Момичето видя, че е изгубено, и се свлече на един стол. Хаук застана между вратата и Теодолинде. Холм се наведе към владетеля на замъка.

— Мъртъв! — обяви. — Куршумът добре го е улучил. Тоя тип трябваше да живее, за да изтърпи друго наказание.

Дъщерята чу тези думи, разбра, че баща й е мъртъв. Не направи нищо, което би могло да се възприеме като проява на синовна обич. Чувстваше се, сякаш самата тя беше мъртва. Показният й кураж беше изчезнал.

Сега Холм прегледа Отшелника, който лежеше по корем на пода, и рече: