Читать «Отшелника» онлайн - страница 105

— Опазил Бог! Това ще бъде най-голямата щуротия, която бихме могли да извършим. Не, трябва така да нагласим нещата, че да не може да намери мястото. Ще запълним грижливо дупката и ще разпръснем отгоре шума. Там, където е прерязал с ножа чима, тревата ще увехне. Следователно четириъгълникът на всеки ще се набие на очи, ако не го направим невидим с опадали листа. Но трябва да изглежда така, сякаш те са навети тук от вятъра.

— А клоните, които е сплел? — изрази съмнение Хаук.

— Ще ги разединим.

— Хубаво, тогава няма да му е толкова лесно да открие дървото.

— О, той се огледа още веднъж. Опасявам се, че въпреки всичко ще открие дървото, ако не направим още нещо. Ще сплетем именно клоните на някое друго дърво.

— Или клоните на две дървета. Това съвсем ще го обърка. Няма да знае къде е. Ще търси под тези дървета и ще намира само недокосната почва. Това така ще го уплаши, че и наум няма да му дойде, че съкровището му е задигнато. Елате. Тук свършихме. Да потърсим на известно разстояние някое подходящо място.

Идеята беше веднага осъществена. Тъкмо бяха приключили и се канеха да се отдалечат, когато чуха някой да се прокашля. Незабавно възприеха възможно по-непринудени пози и тръгнаха, сякаш търсеха нещо сред дърветата.

— Стой! — прозвуча насреща им. — Какво дирите тук в гората ми?

Пред тях стоеше баронът. Носеше на рамото двуцевна пушка. Оръжието явно му придаваше необичайна самоувереност, защото изгледа триумфиращо двамата млади мъже и продължи, без да дочака отговор:

— Сега още ли се съмнявате, че съм барон Фон Фалкенщайн?

— Да — отговори Холм. — Вие сте се представили в столицата като Мосберг. Това е сигурно истинското ви име.

— О, това беше псевдоним. Аз се намирах инкогнито в столичния град. Каква работа имате тук, в моя район?

— Вашия район? Да допуснем, че това наистина е така. Но тук минава пешеходна пътека. Кой ще ми забрани да я използвам?

— Аз — произнесе онзи гордо. — Не съм прокарал частните си пътища за всекиго. Впрочем вие изобщо не ползвахте пътеката. Измъкнахте се там отляво измежду дърветата. За трети път питам какво търсите тук.

— Растения. Правим си хербарий.

— И го вършите ей така, където ви падне?

— Там, където по Божията воля растат интересни екземпляри.

— Хубаво! Тогава ще взема и аз да се захвана с хербаризиране.

— Нямаме нищо против.

— Вие сте растенията, от които се интересувам.

— А, тъй, тъй! И по-нататък, хер… Мосберг?

— Следователно ще ви подбера със себе си към къщи — продължи баронът с повишен тон.

— Благодарим!

— Нищо няма да помогне. Вие днес ми посегнахте. Сега аз ви залавям на моята ловна територия.

— Да не би като бракониери?

— Кой може да знае? Както и да е. Тук аз съм владетел и полицай. Арестувам ви и вие сте длъжни да се подчините. Напред!

Нагласи по военному пушката и с поверителен жест ги подкани да тръгнат пред него.

— За Бога, тоя говори сериозно! — отбеляза Холм.

— Ха, да не би да си мислите, че ще седна с такава пасмина да си правя майтап? Ако не се подчините доброволно, ще ви вържа един за друг!

Хаук го бе погледнал втрещено. Сега се изсмя с глас и отговори: