Читать «Отшелника» онлайн - страница 104

— Да, бързо, оня се връща!

Скриха се. Симеон отмина бавно и спря после за няколко секунди да запомни точно мястото, където беше заровил своето съкровище. След това продължи.

Двамата почакаха доста време, после Хаук подхвърли:

— Сега сигурно вече се е измел!

— Да се надяваме. Нека хвърлим едно око. Чакайте тук!

Запромъква се в посоката, в която беше изчезнал Симеон, и се върна чак след дълго време с извинението:

— Исках да бъда съвсем сигурен. Видях го да върви през полето, нагоре по отсрещната страна на селото. Сега няма кой да ни обезпокои.

Отправиха се към брезата. Не се забелязваше и най-малка следа, че тук е копано. Симеон много добре си бе свършил работата. Но понеже Холм и Хаук внимателно го бяха наблюдавали, скоро мястото беше открито.

Под брезата растеше нежна горска трева, от която Симеон беше изрязал един четвъртит чим. Те го извадиха и предпазливо отстраниха рохкавата пръст. В един момент Холм нададе вик на радост.

— Ето! — каза. — Вижте! Един портфейл. Гръм и мълния! Има банкноти! И то все хилядарки.

— Истински?

— Така мисля. — Вдигна една от банкнотите проучващо срещу светлината и каза: — Бих се обзаложил, че банкнотите са истински. Да ги преброим… охо, чумата го взела! Двайсет и пет хиляди гулдена! Та това е цяло състояние!

— И отговаря точно на сумата, която сте подслушали. Днес той се кани да прибере още толкова.

— Но за какво? Срещу какво?

— Кой може да ти знае точно!

— Естествено, срещу верижката и другите там неща.

— Вероятно. Дали в портмонето няма да се намери някакво насочващо указание?

Холм започна да търси. Намери разни книжа, но безполезни. Най-сетне, когато вече започна да губи търпение, откри в една добре закътана преградка някакъв лист, който очевидно беше нов.

— Хубава, плътна хартия за съдебни преписки — отбеляза докторът. — Как е попаднала у този човек? Вижте водния знак, с който бива отбелязвана хартията, употребявана в съдебните канцеларии. Хм-м! Има някакъв текст, а отдолу се намира печатът на барон Фон Фалкенщайн. Вижда се, че е ползвал пръстен-печат.

— Прочетете, моля — подкани го Хаук.

— Слушайте!

Докторът прочете следните редове:

„С настоящия документ удостоверявам, че дължа на хер златаря Яков Симеон двайсет и пет хиляди гулдена. Задължавам се да му изплатя тази сума съгласно клаузите на именителното право най-късно до вдругиден, 12 юни, шест часа следобед. Промени по това споразумение са изключени.

Подпис: Ернст фон Фалкенщайн, владетел на Грюнбах“

— Значи полица под формата на вексел — забеляза Хаук.

— Какво ще кажете, да задържим ли парите?

— Естествено! Ще запазим портфейла заедно със съдържанието, за да го предадем на властите.

— Тогава нека затворим пак дупката, но внимателно и чисто, както го беше направил Симеон.

— Той ужасно ще се изплаши, когато се върне и намери гнездото празно.

— Ние трябва следователно да бъдем предпазливи. Възможно е да се върне още днес. Намери ли дупката празна, ще се усъмни и всичко пропада.

— Имате предвид да оставим портфейла пак вътре?