Читать «Джийвс и непредотвратимото бедствие» онлайн - страница 6

— В такъв случай единственото, което ми остава, е да не изпускам пъпчивото изчадие от погледа си.

— Точно така — одобрих аз. — Нужна е непрестанна бдителност, нали, Джийвс?

— Да, сър.

— А междувременно, Джийвс — трогателно се замоли Бинго, — нали ще посветиш най-съществената част от времето си на моя неотложен проблем?

— Несъмнено, сър.

— Благодаря ти, Джийвс.

— Няма за какво, сър.

Едно мога да гарантирам за младия Бинго — когато трябва да действа, той върши това с енергия и решимост, на които мога само да завиждам. Нямаше миг през следващите два дни, в който братовчед ми Томас да може да въздъхне с облекчение и да каже: „Най-сетне сам!“ Но привечер на втория ден леля Агата обяви, че на другия ден чака гости за малък тенис турнир, и в сърцето ми се загнезди основателен страх.

Защото младият Бинго е от онези, които щом докопат ракета в ръка, изпадат в умопомрачение, ослепяват и оглушават за всичко извън радиуса на корта. Ако отидете при Бинго по средата на някой сет и го осведомите, че отзад в зеленчуковата градина гладни пантери разкъсват майка му, той ще ви погледне мътно и ще рече: „Ъ?“ Знаех много добре, че ще се сети за Томас и Достопочтения чак след като бъде изиграна последната топка, затова се обличах за вечеря с предчувствие за непредотвратимо бедствие.

— Джийвс, замислял ли си се над живота?

— Случвало ми се е, сър, когато разполагам със свободно време.

— Мрачна работа, какво ще кажеш?

— Мрачна ли, сър?

— Имам предвид разликата между това как изглеждат нещата и какви са всъщност.

— Панталоните трябва да се повдигнат с половин инч, сър. Леко затягане на тирантите ще допринесе за нужната промяна. Какво казахте, сър?

— Казах, че тук, в Улъм Чърси, на пръв поглед имаме типичната безгрижна компания, която се среща лете из провинциалните имения. Но под бляскавата повърхност, Джийвс, тлеят огнища на зло. Гледаш как Достопочтеният напъва сьомга с майонеза и се тъпче с агнешки котлети и ти се струва, че няма грижа и тревога на този свят. А всъщност в това време страховита участ му диша във врата и се промъква все по-плътно. Какви ще бъдат според теб конкретните стъпки, които ще предприеме братовчед ми Томас?

— По време не неофициалния разговор, който водих днес следобед с младия джентълмен, сър, той ме осведоми, че е в процес на четене на романтичния роман, озаглавен „Островът на съкровищата“, и е твърде впечатлен от нрава и постъпките на някой си капитан Флинт. Доколкото можах да разбера, той преценява в момента доколко е уместно да подражава в действията си на въпросния капитан.

— О Господи, Джийвс! В „Островът на съкровищата“ Флинт имаше навика да намушква всеки срещнат с кортика си! Дали според теб Томас няма да наръга господин Филмър?

— Не е изключено младият господин да не притежава кортик, сър. Вратовръзката, ако ми позволите да направя едно предложение, е редно да се дозатегне. Ефектът „пеперуда“ трябва да е безупречен. Ако ми позволите, сър…

— Какво значение имат в такъв момент вратовръзките, Джийвс! Не си ли даваш сметка, че на карта е поставено семейното щастие на господин Литъл?